Блог

Истории за Наградата

„Наградата е ценно преживяване за младите хора, защото ги учи на последователност и целенасоченост“, споделя Диана Петрова, Лидер в Наградата

Диана Петрова е учител по български език и литература в ПГЕЕ „М.В.Ломоносов” в гр. Горна Оряховица. Лидер е в Наградата от октомври 2014 г. До момента е с двама участници на ниво Бронз, които тези дни приключват работата си за нивото.

1. Как разбра и как реши да станеш Лидер в Наградата?

Разбрах за програмата от приятел, в чието училище вече работеше лидер на Наградата. Изкуши ме предложението му да намеря колеги, които създават по-специални взаимоотношения с учениците си. Докато водехме този разговор, вече знаех към кого от колегите ще се обърна, въпреки че не ми беше съвсем ясно какво ще правим. В следващия разговор, който проведох с лидера на Наградата, Катерина Златкова от Основно училище „Иван Вазов”, гр. Горна Оряховица, вече бях наясно и кои ученици от моето училище лично ще поканя и мотивирам да участват. Както и направих, разбира се, когато стартирахме програмата в училище.

2. Според теб какво дава Наградата на младежите, които се включват в нея?

Наградата е ценно преживяване за младите хора, защото ги учи на последователност и целенасоченост в изпълнение на дейности, които те така или иначе извършват в своя живот. Тя е и предизвикателство за тях, защото много от тях си поставят цели, стоящи далече от обичайния им кръг ангажименти и интереси, т.е. те сами изпитват и проверяват себе си. Наградата създава и безценното усещане за общност, за принадлежност към една голяма група от хора, която споделя общи идеи и философия за живота.

3. Като Лидер имала ли си съмнения за позитивите, които дава?

Не, съмнения за позитивите не съм имала, имала съм притеснения дали ще убедя достатъчно добре участниците, че тази програма има по-високи стойности от преследването на поредния сертификат. Че е полезна за формирането им като личности, за себепознанието им. Че носи удовлетворяващия ефект на добре свършената работа, която сам си планирал и стъпка по стъпка си реализирал.

4. А имала ли си предизвикателства с участниците по отношение на целите и мотивацията им?

Да, разбира се. Предизвикателство се оказа ритмичното отразяване в системата на напредъка по отделните направления. Липсата на навици да описват дейностите си, които безспорно извършваха участниците, трябваше да се преодолява с различни емоционални ресурси.

5. Как виждаш Международната награда в България след 5 години?

Мисля си, че все повече организации и институции, работещи с деца, ще се включат в Наградата и тя ще се превърне в една основна програма за работа с деца и младежи, защото форматът и е неформален и модерен, ориентиран към успеха и подкрепящ усилието да надградиш себе си – все неща, които младите хора харесват.