Блог

Истории за Наградата

„Всеки има право на мечти“

С младежите от ВУИ „Ангел Узунов“, гр. Ракитово работим от есента на 2015 г. Първата година имахме 10 момчета, които участваха в Наградата. 5 от тях постигнаха своето ниво Бронз. Тази година работим с 20! Мечтата ни е да направим така, че всеки един от тях да има увереността, вярата и уменията да справи с живота след като напуснат институцията.

Споделяме едно лично откровение на един от 10те Лидери в Наградата, благодарение на които Наградата е до стъпна във ВУИ-то, а момчетата там имат повече вяра, надежда и кураж да променят съдбата си!

Ако успеем да те докоснем и би искал също да помогнеш, може да дариш малка сума или да споделиш тази история с близки и познати чрез този линк.

17098327_10158318361645483_5161555712690654631_nХ. е на 17 и е вегетарианец. Той обича и може да рисува. Мечтае си да стане моден дизайнер. Той обича да чете, да взима интервюта, да пише разкази, да сънува интересни вълшебности. Той винаги е добре облечен и мирише на парфюм. Х. изглежда като мечтата на всяка средностатистическа тийнейджърка. Той може и да пее. Винаги се държи учтиво, говори на „Вие“, пита дали е удобно да си запали цигара, взима ти палтото, придърпва ти стола. Като цяло Х. изглежда като тийнеджъра, дето всяка майка на тийн иска да има. Не пие алкохол, не взема наркотици, прави си планове за бъдещето и знае, че целта се постига с малки крачки. И ги прави. Х. има въображение, което може да ти отвее главата по най-симпатичния начин.
С. е на 19. Има прекрасно чувство за хумор, ходи на училище, поддържа перфектна хигиена, записа шофьорски курс, за да има книжка. Справя се чудесно във всякакви ремонти дейности. Амбициозен е. Влюбен е в едно момиче от М. и си мечтае как двамата ще заживеят заедно по един различен от познатият му от детството начин. С. иска да помогне на болната си майка, да се разбира с брат си и въобще, ако може – всички да са щастливи.
И Х .и С. вярват, че могат да случат живота си по един смислен начин. Не че имали този пример, за да го използват като стратегия. Просто така им се ще. Интуитивно.
И Х. и С. са възпитаници на ВУИ – за моето поколение – това е новата абревиатура на бившите ТВУ-та. В прост превод – възпитателно училище интернат, предното беше: трудово-възпитателно училище. Така де, по-бързите от вас вече разбраха, че труда е махнат. Кофти.

16425992_10158153802265483_5951957289231837247_nПолитически коректно  Х. и С. сега ги наричаме “деца в конфликт със закона”. Като си говорим за тях неформално, обичайно обществото ги нарича “деца-престъпници”…
Познавам Х. и С. от година и половина. Имала съм възможност да общувам с тях около 60 пъти по 5 часа. Това, вероятно е много повече от който и да било друг. Под “общувам” имам предвид – ама наистина.
С. седи във ВУИ-то по собствено желание. “Присъдата” му отдавна е изтекла, но той знае, че ако се прибере няма да може да завърши средното си образование. Учебниците за 12 клас не са безплатни, а и той не може да си позволи майка му да го храни, защото нейната пенсия е 150лв. Той иска да й помогне, а не да й тежи. Знае, че средното образование му е важно и съвсем доброволно седи и учи във ВУИ-то, а дребните пари, които изкарва (в града, когато не е на училище) използва, за да може да се прибира и да помага на майка си.
Х. вярва, че мястото наистина го е променило и чувства благодарност, че е получил възможност да навигира живота си във вярната посока.
Ако се чудиш, какво пък толкова са направили тези момчета, ще ти го кажа най-общо: бягства от дома, чупене на кафе автомати, дребни кражби. Постарали са се, ама не са убили човек, а и не са и опитали…
Х. и С. за две от момчетата с които вървим заедно по пътя. Те са двама от онези едва 20, на които се опитваме да помогнем. Те приемат помощта ни, защото вярват, че ние знаем какво е редно да се случи. Отдавна почти всички са се отказали от тях. Отдавана почти никой не вярва нито в това, че те могат да се променят, нито в това, че те могат да сбъднат мечтите си. Не за друго, просто, защото е по-лесно да се откажеш от нещо, вместо да се бориш и да вярваш, че „Има как!“.

Имам още 18 подобни истории… Толкова си приличат, че няма нужда да бъдат разказвани всичките. Всъщност имат. И ще ги разкажем и тях.
Моля те, помогни ни да помогнем на тези момчета да случат мечтите и да знаят, че някой вярва в тях. По най-красивият начин. Благодаря!“

Веси Маркова,

Лидер в Наградата, вярваща в младежите от ВУИ „Ангел Узунов“, гр. Ракитово