Блог

Истории за Наградата

Приключенското пътуване от първо лице

Из пътеписите от Приключенското пътуване на Жасмина Пържанова, участник на ниво Злато.  

Когато се включих в Наградата, Приключенското пътуване беше толкова далеч в бъдещето, че за мен то бе незначително, оставено на заден план като лесна задача за финал на един постоянен труд. Но ето, че дойде време. Над нас надвисна тежък облак от въпроси, любопитство, неизвестност. Разглеждайки маршрута, прочитайки списъка с необходимите принадлежности и обмисляйки идеята да спим на открито в палатка, да се разделим с дома си, с рутината за толкова дълго време – е, разбрахме, че наистина ни очаква нещо предизвикателно. Както бе казал Алекс, нашият супервайзор, идеята е да напуснете зоната на комфорта. Като успешно преминала приключението смея да кажа, че доста се отдалечихме от нея. Казвам го с голяма доза удовлетворение, защото това ми позволи да се насладя на една нова цветна комбинация от палитрата на живота. Тръгвайки с огромната туристическа раница на гръб, сякаш пълна с камъни за цял кладенец, виждайки предвидените километри – представих си как съм вкъщи на мекото си легло, наслаждавайки се на завидно количество сладолед. Сериозно поставих възможностите си под въпрос, но животът е твърде кратък за колебание и страх, затова реших единственият ми товар да бъде хубавото настроение и мотивацията. Не съжалих, разбира се.

Ето и кратки съвети към бъдещите участници: Слушайте много внимателно съветите на супервайзора относно екипировката и когато ви посъветва до носите повече и вода, и слънцезащитен крем – носете! Но опита ли да ви даде посока – разчитайте само на себе си и ползвайте собствените карта и компас. Когато чуете, че остават само още 20 минути имайте нагласата за 3/4 часа. А пожелания от сорта “Наслаждавайте се!” загатват за тежко изкачване при пустинни температури! 🙂

Групата ни се оказа невероятно сплотена и весела, не чувствах липса от нищо, знаех, че има към кого да се обърна. Разказите за разнообразните авантюри на всеки един задвижваха стрелките на часовника по време на тежките преходи. Бях толкова щастлива да изградя такова чудесно приятелство за толкова кратко време. Самото изкачване на Витоша и Стара планина определено калява духа, търпението и вярата в себе си. Поразяващи бяха гледките от билата на планините. Колко хубаво е да се допреш до красотите на родината, да я опознаеш! Пътуването бе невероятно изживяване, незабравим спомен с прекрасни хора, приключение, което бих повторила отново!