Блог

Истории за Наградата

Наградата на път … за Димитровград

Що е то образование? От къде идва знанието, от училище или извън него? Или от двете? И кое знание е по-ценно? Знаете ли, че освен формално образование има и неформално. Формалното, представлява структурирана образователна система, осигурена или подкрепена от държавата. Тя е хронологично степенувана и функционира от начални към висши учебни заведения, в която завършилия получава диплома за придобиване на квалификация. Неформалното образование, от своя страна, също може да бъде структурирано, с ясно определени образователни цели, но обикновено се провежда извън официалните учебни заведения. Участниците се включват на доброволни начала и играят активна роля в процеса на обучение.

А какво по-прекрасно от това неформалното образование да върви успоредно с формалното, за да постигнем по-устойчиво развитие на личностни знания и умения в индивидуален план, също както и в социален, като член на обществото.

Една от основните ценности, която подкрепяме в Наградата е работата в екип и именно заради това ние се стараем да работим заедно с различни организации, за да подпомагаме както личностното, така и професионалното развитие на младите хора в България.

Споделяме ви нашата среща с ОУ“Пенчо Славейков“ в Димитровград, които също като нас са се посветили на каузата да „развиват“. Като проактивно училище, което осигурява на учениците си прекрасна учебна среда и невероятни условия за обучение, те се свързаха с нас и вече са Лицензиран оператор на Наградата.

Срещаме се с директора Снежана Ангелова, както и Катя Гочева, Красимира Илиева и Мариела Делчева – Сестринска, които са Лидери в Наградата. Целта на срещата ни бе да им помогнем в работата със системата по регистрация на участници, както и по други въпроси, засягащи техните лидерски отговорности. Разказаха ни за своите 8 участници, кой с какво иска да се занимава в различните направления в Наградата. Споделиха ни и техните впечатления от интересите на участниците, които избират да развият нови умения, вместо да надградят вече притежаваните от тях таланти. Имат амбиция да развият програмата и занапред, като още повече учители преминат лидерското обучение. Определиха Наградата като „прекрасно структурирана програма, която те среща с изключително позитивни хора и те предизвиква да направиш нещо различно“. Тя „помага на младежите да повярват в себе си, да се справят с неща, които до момента не са вярвали, че могат да постигнат“.

Освен един прекрасен колектив, екипът на ОУ „Пенчо Славейков“ носи в себе си заряда и мотивацията, която един учител, мисля си, трябва да притежава. Отдадени са на това, да помагат в развитието на младежите, защото както те самите определиха „прекрасно е, да наблюдаваш как израстват пред очите ти, и ти да си виновен за това“. Чрез Наградата младежите натрупват житейски опит и развиват умения, които са важни в ежедневието и всяка сфера на живота, както и подобряват успеваемостта си в рамките на учебната програма. Програмата е и прекрасен инструмент, който развива техния потенциал, и дава осъзнатост за силните и слабите им страни. Чрез неформалното обучение младежите повишават своята самоувереност и самочувствие, развиват чувството за отговорност към другите.

„Точка прегърни ме“ с нейния избледнял надпис

Преподавателите от ОУ„Пенчо Славейков“, освен професионалните и личните си задължения, успяват да отделят от времето си, за да се срещнат с вече завършилите си ученици и да им разкажат за Наградата.

Направили са и табло на Наградата. Разведоха ни из училището, в което вместо ъгълът на стаята да бъде място за наказания, е превърнат в „точка за прегръдка“, чийто надпис е доста избледнял, вероятно от много последвали прегръдки. Вратите са облепени с мотивиращи цитати, а стаите са слънчеви и цветни. За първи път успяхме да се докоснем до 3D принтер, с който ще могат да работят и учениците, както и интерактивна дъска с кинетичен пясък, представяща релефа на планински вериги.

Но зад всеки добре сработен екип стои по един лидер, който умее да ги мотивира и най-вече да развива нови лидери. Красимира Илиева, ни сподели възхищението си от работата на директора Снежана Ангелова, която е ролеви модел за нея. Като лидер на своя екип, тя е широко скроен човек, търпелив и толерантен, както я определят колегите ѝ. Ето така през годините тя успява да води екипа си напред и така по пътя към Наградата.

Срещи като тази доказват, че „когато има желание, има и начин“. Показват значимостта на добрия лидер, което стои и в структурата на Наградата. Има невероятни училища, които изпълват със смисъл думата развитие, към което се стреми и Наградата, а когато работим заедно в екип увеличаваме възможността за позитивна промяна на младите хора у нас. И да формалното образовани може да върви ръка за ръка с неформалното и те да са взаимно допълващи се и правещи средата за учещите още по-цветна и богата на изживявания, знания и добри примери, които да ни вдъхновяват и мотивират!

И да, има и такива училища в България!