Блог

Истории за Наградата

Приключенското пътуване през погледа на един участник

Как изглежда едно Приключенско пътуване през очите и опита на един участник в Наградата ни споделя Валери Генев. Той е на 17г., ученик в Първа частна математическа гимназия в София и „ветеран“ в Наградата. Има афинитет към приключенията, ето защо Бронз и Сребро не му бяха достатъчни и сега той прави своето Златно ниво, с лидер Нестор Маринов. За да стане бъдещ Супервайзор в Наградата, той избра да направи своето Доброволчество, като помага на Александър Кръстанов, координатор „Приключенски пътувания“.

Думата „приключение“ в нашия език произхожда от глагола „приключвам“ и има смисъл на начинание, пътешествие, мисия, ангажимент – което, след много перипетии, затруднения, усложнения и пречки, най-после приключва, и то ,по правило, благополучно. Към приключенията в Наградата се отнасят и поредица от необичайни и непредвидени събития, вълнуващи и интересни изпитания или преживявания, героични подвизи или увлекателни пътешествия.

Но поради своята трудност, приключенията в Наградата изискват предварителна подготовка. След създаване на група в някоя от социалните мрежи, участниците и супервайзорът (и оценител в моите случаи) започват подготовка за приключенско пътуване онлайн. Естествено, провеждат се и срещи на живо поради факта, че някои от фазите не могат да бъдат реализирани по Интернет, като например бивакуване, ориентация и първа помощ. Неща, като пазаруването, могат да бъдат уговорени от участниците без да е наложително общо събиране. Всичко това се случва няколко месеца преди самото приключенско пътуване.

Какво е приключенското пътуване ли? Един доста дълъг преход, изпълнен с много смях, мрънкане, почивки, умора, пренасяне на големи и тежки раници. Приключението трае 2, 3 или 4 дни в зависимост от нивото на участника в Наградата (Бронз, Сребро, Злато). Маршрутът на нашето приключение е предварително съгласуван със суперайзора и единственото нещо, което ние трябва да направим, е да успеем да се ориентираме с помощта на карта и компас и „просто“ да го изминем. Също трябва да преспим в палатки, чието разпъване понякога може да се опише като „героичен подвиг“. Аз лично си имам и си нося палатка всеки път, когато трябва да проведем едно приключение.

Приключенското пътуване се дели на две части – предварително и същинско. По време на предварителното се занимаваме с по-леко пътуване, което ни помага да определим какво да вземем за същинското. Първият преход също ни помага да определим как работим в екип и какви са нашите способности като група, за да можем да определим едно общо ниво.

Нека поговоря малко за пътуванията. За улеснение на участници и супервайзори, по общо съгласие се поставят така наречените ”checkpoints”. Те представляват места, които са по-забележими на картата и ни помагат да разберем по-лесно къде се намираме. В зависимост от това дали супервайзорът е решил постоянно да бъде с групата или не, се определя на кои чекпойнтове ние се срещаме с него. Отбелязването им върху картите е работа, свързана с огромно количестово хартия, което трябва да съдържа достатъчно подробна информация – колко време е необходимо да се стигне до там, в коя посока са, колко трябва да изкатерим и да се спуснем надолу по пътя, както и колко дълги ще бъдат почивките, с цел да се избегнат каквито и да е грешки. Процесът е малко дълъг и леко скучен, но задължителен, според различни забавни истории, които доказват многократно истинските ползи от приложението му.

Приключенските пътувания се делят на два вида –  експедиция и изследване. Първият представлява преход от една точка до друга. Изследването включва и цел, избрана от участниците, най-често свързана с наблюдение на конкретно нещо от природата/околната среда.

След като подготовката е приключена, чекпойнтовете – зададени, храната – купена и работата в екип – усъвършенствана, е време за същинското приключение. Часовете ходене на ден се определят от общото ниво – ако групата не работи добре заедно, понякога се наблюдават закъснения. Затова при работа с други хора, не е зле да се определи малко повече време за преминаване от един чекпойнт до друг.

Целта на същинското пътуване е да се стигне до крайната дестинация по зададения маршрут, в определения от участниците период, спрямо дните, които налага съответното ниво. Преходът е едновременно относително лесен, така че всички да могат да го изминат, но и също достатъчно труден, за да могат участниците да се почустват предизвикани. Това, в комбинация с работата в екип, прави приключенското пътуване едно вълнуващо събитие, което очаквам с нетърпение да се случи.

Надявам се, че написаните редове тук са помогнали по някакъв начин и че аз съм постигнал целта си успешно с тях. Благодаря за прочита!