Блог

Истории за Наградата

Как Наградата потвърждава мечтите

Споделяме ви историята на едно артистично момиче, което макар и в началото на своята Награда открива кое е онова, с което иска да се занимава. Катя Иванова е ученичка в 7 СУ „Свети Седмочисленици“ в гр. София. Тя е диманична личност, която освен ученическите задължения в 11 клас, обича да танцува, да пее и да спортува. И както сама ни споделя: „Добре, че е Наградата, за да следя всички дейности, с които съм се захванала“. 

Защо реши да започнеш Наградата? Какво те мотивира и откъде разбра за програмата?
– Разбрах от моята учителка по английски език г-ца Пенева. В последните 10 мин. от края на часа по английски тя ни разказа за Наградата и ни предложи да се запишем. И аз се записах, защото Наградата ми се стори много предизвикателна. А като спортист, аз обичам да се предизвиквам. Даже исках първо да се запиша на ниво Злато, исках направо да “скоча в дълбокото” и трябваше да ме разубеждават. Е, в крайна сметка записах Бронз. Това е една възможност, на която нямаше как да устоя. Харесва ми това, че Наградата те тества. Трябва да бъдеш систематичен, постоянен и да бъдеш сериозен към това, с което се захванеш. Днес е много популярно да се захващаме с хиляди неща и да ги докарваме до половина. После, все не сме доволни от крайния резултат. А аз искам да бъда. Това е едно от предимствата на Наградата според мен – мотивира те да стигнеш до края.

Разкажи ни малко повече за своето участие в Наградата, с какво се занимаваш в различните направления. В “Умения” си избрала да представиш пиеси от Шекспир. Това е много трудно и амбициозно начинание.
– Една от дейностите в направленията ми е актьорско майсторство, в спорт съм избрала да правя домашни тренировки, защото не виждам смисъл в даването на пари за да се посещава фитнес. Моята програма е изготвена от фитнес инструктор. Шекспир … ами едно огромно предизвикателство. Един актьор не може да започне да играе, да поставя пиеси, ако не е запознат със Шекспир. Той е основоположник на съвременното разбиране за театъра и за актьорското майсторство.

Какво ти помогнаха да развиеш дейностите в различните направления?
– Наградата определено ми помогна да стана по-постоянна – това е трудна работа. Факта, че трябва да записваш всяка седмица поне по един час, да отчиташ, че си правил конкретната дейност, с която си се захванал. По-интересното е, че се научих да се забавлявам през това време. Не е ли най-важното да извличаме ползата, позитивите от всяко едно наше начинание? Да, може да е трудно, може в началото да не ни се нрави, но в крайна сметка, ние трябва да осъзнаем колко е важно за нас това, което правим и факта, че се забавляваме.

Кое ти беше най-трудно в Наградата?
За мен най-трудно е актьорското майсторство. Моите преподаватели искат да се впускаме много задълбочено в това, което правим. А това е много трудно, защото като всеки човек, аз си поставям граници – срам ме е, сега какво ли мислят за мен, ами ако на хората не им хареса. Всъщност разбираш, че не трябва да ти пука, важното е на теб да ти харесва. Ако ти даваш всичко от себе си и се забавляваш, няма как и хората да не го харесат. Това е едно от нещата, които ми беше трудно да осъзная, но то се преодолява. И удоволствието, след като си постигнал нещо, е удивително.

Би ли препоръчала Наградата на свои приятели?
– Бих я препоръчала на тези мои приятели, които не се страхуват от нови предизвикателства и са готови да отделят от времето си, за да дадат всичко от себе си.

Какво научи за себе си чрез Наградата?
– Научих, че всъщност не се познавам. Ние хората си създаваме една версия на нас самите, която мислим, че сме или която искаме да бъдем. Лесно е да я поддържаме, до момента, в който не се захванем с нещо, което ни изпитва. За мен това беше Наградата. Аз открих колко съм силна, дали мога да преодолея определени препятствия, откривам себе си и това е нещо уникално. Мисля, че програмата ми помага да разбера какво ми е интересно, с какво искам да се занимавам. Може би ако не беше тя, нямаше да разбера, че мечтая да се занимавам с актьорско майсторство, или да обикна алтернативата с домашния фитнес. Наградата ти дава една насока в живота. В моя случай, открих дейности, с които искам да продължа. Не съжалявам, наслаждавам се на всяка минута, искам да стигна до Златото. Искам да продължа с Наградата, може би с някакви различни дейности, да се тествам отново. Наградата ни предлага едно пътешествие извън комфорта, но в крайна сметка никой не е казал, че живота е удобен. Никога в живота не ни се поднася нищо на поднос, ние трябва да се борим. Особено в нашия случай, когато сме още в къщи, при мама и татко, но утре, когато сме сами и се сблъскаме с реалността, предизвикателствата и трудностите … ето тогава ние трябва да знаем на какво сме способни и колко можем да постигнем.