Блог

Истории за Наградата

Загубен в големия град

Днес ще ви разкажем историята на Велин Христов. Той е на 18 години, учи в столичното 7СУ ”Св. Седмочисленици”. Роден е в Козлодуй, но живее и учи сам в София, за да завърши гимназиалният период в живота си, както казва той.

Защо реши да започнеш Наградата; какво те мотивира?
– Миналата година реших, че ще кандидатствам в Германия, където извънкласната дейност и участието в проекти е високо ценено и насърчавано. Започнах да търся нещо, което може да ми бъде полезно и би стояло добре в автобиографията ми. И така, в най-подходящия момент учителката ми по английски ми предложи да участвам в Наградата. Скоро след започването ми установих, че е перфектното занимание за мен и за бъдещето ми развитие.

Каква е твоята история в Наградата?
– Моята история в Наградата започна през април 2018г. Като доброволчество избрах да се занимавам с менторство, покрай което участвам в училищният проект „Обичай това дете“. В него се преподават добродетели на деца в 3-ти и 4-ти клас. Ходя на фитнес и уча немски. Мотивацията да уча немски всяка седмица по определен график ми помогна да взема сертификата, който ми е нужен за кандидатстване TestDaF, което беше моята цел в направление “Умения”.

Ако трябва да я озаглавиш, как би се казвала твоята история?
– Историята ми би имала заглавие „Загубен в големия град“, защото не можех да свикна със София, но Наградата ми даде възможност да си създам група от приятели и хора със сходни интереси чрез посещаването на дейностите, които избрах.

Имал ли си затруднения в Наградата, които да те накарат да се откажеш?
– Нямал съм затруднения, а и хубавото на Наградата е, че ти предлага една сигурна среда, в която можеш да практикуваш неща без да има последствия от грешките ти. Има ментори, които да те насочват в действията ти и да ти помагат с прогреса. Такава сигурна среда е нужна във всяко начинание, било то в Наградата, или извън нея.

Какво научи за себе си чрез Наградата?
– Научих, че с труд можеш да изкараш качества от човек, които не си предполагал, че има. Винаги съм водил активен живот, но преди Наградата никога не се бях занимавал с вдигане на тежести. Видях, че начинанието е трудно, но ако не се отказваш, уменията ти се повишават наистина експоненциално.

Какво ти даде Наградата? Има ли умения, които не подозираше, че притежаваш?
– Други умения, които не смятах, че притежавам са преподавателски. Открехна ми интереса към преподавателската професия и тънкостите ѝ. Нещо, за което не се бях замислял. Даде ми и много нови причини да уважавам учителите, които преподават и на мен, защото влизайки в техните обувки, разбрах какво предизвикателство е да обуздаеш 10 годишни, камо ли 18.