Александър Митев е на 22 години от Своге. Научава за Наградата случайно, докато като ученик търси интересен проект, с който да се предизвика и да развие уменията си за в бъдеще. “Kогато хванеш значката си и сертификата, усещаш доказателството за постиженията си, знаеш, че това е резултат от целия процес, през който си преминал.”- споделя за преживяването си той.  

– Включих се в Наградата на ниво Злато доста отдавна, през април 2018. Беше съвсем случайно, но днес се радвам много. Наградата изключително доразви у мен упоритостта и целеустремеността. Стори ми се интересна, различна и много комплексна програма. Наградата е и антидот за мързела, защото понякога се отпускаме и някак отлагаме някои неща във времето. 

Основното ми направление в прогрмата беше Физическата активност, а целта – да избягам полумаратон от 21 км. Никак не лека задача, но пък знаех, че макар и с много усилия един ден бих могъл да го направя. Разпределих целта си на малки постепенни етапи, които да постигам. Започнах с лек прогрес. Виждах как напредвам. Започнах да тичам повече километри, а времето да се подобрява, което ме мотивира още повече.

Като почитател на спорта в годините съм практикувал различни видове, но да избягам полумаратон беше най-предизвикателно.  Възхищавал съм се на атлети, заради издръжливостта и упорството им. От там ми хрумна идеята да се докосна до техните предизвикателства, да опитам и аз.Когато започнах да бягам, за да достигна полумаратон, ми беше доста трудно, тъй като преди това тренировките ми бяха насочени в друго направление, а не в достигане на определено разстояние.

Това постижение ме накара да погледна по друг начин не само на спорта, а и на трудностите. Накара ме да вярвам, че няма невъзможни неща. С упоритост и постоянство човек може да постигне чудесни резултати. Това е приложимо във всяка област. Днес продължавам да тичам. Помага ми да размишлявам и да се тонизирам. 

Що се отнася до направление Умения избрах кулинария. Не се славя с добри кулинарни умения. Целта ми беше през следващите месеци да науча да приготвям 15 различни рецепти. Сега се чувствам уверен, когато приготвям различни ястия. Смятам, че умението да готвя е много ценно. Важно е човек да може да се погрижи за себе си, а също и да приготви нещо за свои близки и приятели.

В направление Доброволчество избира да превежда видеа на Ted talks в различни области – мотивация, пътувания, здраве. 

Анелия Илиева, ментор на Александър в направление Доброволчество и дългогодишен преподавател по английски език споделя: “Александър е успял чрез работата си като доброволец-преводач да подобри значително своите езикови умения и да повиши своята мотивация за още по-задълбочено изучаване на английския език, благодарение на което успешно взе сертификат за постигнато ниво С1 на изпита на Кеймбридж.”

Да бъдеш част от мрежата на Наградата

Александър разказва за своя Проект в полза на общността, който оценява като еднакво вдъхновяващ, наравно с Приключенското пътуване. 

Участва в две инициативи, за които научава от бившата участничка в Наградата Елена Даракчиева, част от първите 7 младежи в България, постигнали ниво Злато. Двамата учат в един университет, но никога не е ставало въпрос за Наградата, докато един ден тя не публикува нещо в своя профил. Така Александър се свързва с нея и научава, че когато тя завършва нейната програма е отишла във Великобритания по проект. Споделя, че когато открива тези две възможности веднага си казва, че трябва да отиде, особено защото аудиторията на проектите е международна и му хареса да бъда част от такава мащабна инициатива. 

– Проекта в полза на общността е другото направаление, освен приключенското пътуване, което няма да забравя. Те са най-отличителната част от програмата ми. Изпълних моя проект в полза на общността на 2 места. Отначало заминах за Вилнюс, Литва по проект на Еразъм+ “Inclusion for Healthy Generations”. Обсъждахме различни стратегии и идеи как да се създадат по-здрави поколения, посредством спорта и неговата роля. Разгледахме различни социално-икономически фактори, както и ефекта на околната среда върху нас. 

Втората част от моя проект свързах отново с пътуване, но в малко по-различно направление този път. Отново по проект “Tennis ENhancing Normative Innovation System” на Еразъм+ бях в Гърция, Катерини. Присъствах на спортен лагер. Състезавахме се с различни отбори, като основната идея беше да съставим система за по-здравословен начин на живот, промоция на спорта и как по ефективен начин да подхождаме към хората и да ги насърчаваме. За мен беше много интересно, защото предвид желанието ми да се занимавам професионално в сферата на здравеопазването имах възможност да популяризирам спорта като една неразривна част от нашето благосъстояние. 

Какво означават за теб целите?

– И преди Наградата си поставях цели, но днес знам, че програмата много ми помогна да стана по-структуриран. Научи ме на дисциплина и постоянство, защото дейностите, макар че се правят по 3 часа на седмица са достатъчно предизвикателни, особено за период от 2 години. Освен това, възможността всеки млад човек да си избере лични цели поражда чувство на неудобство, когато не си спазваме срока или занемарим дадена дейност, защото това е единствено в наш ущърб. Наградата създава една рутина и чувство на отговорност. Учи ни на много ценни умения и качества, приложими във всяка област. Трудолюбивост – да не отлагаш, да не се отказваш от целите си, да си мотивиран, да си постоянен. Това са качества, които и в личен и в професионален план са предимство за всеки един човек. Наградата ни кара да поемем инициатива за собственото си развитие, като ни задава единствено рамка. Независимо от квалификацията и академичните ни резултати, личните качества не са за подценяване и смятам, че са съществен елемент от развитието ни като хора.

Какво научи за себе си от Наградата?

– Най-ценният урок за мен беше, че няма невъзможни неща. Когато следваме мечтите и действаме упорито и последователно – няма какво да ни спре. Комплексната структура на Наградата ми доказа това. Наградата ни предизвиква да си изберем дейности, които в друг случай може и да не захванем. Абсолютно целенасочено се сблъскваме с нови неща, които ни носят нов опит. 

Кое беше “черешката на тортата” в участието ти в Наградата?

– Определено Приключенското пътуване. Не знаех какво да очаквам, защото никога преди това не съм участва в нещо подобно. В групата, от която бех част, бях единствения, който не е преживявал приключенско пътуване преди. Беше куриозно и не минахме без загубване. Групата ни беше страхотна и се сработихме много добре. Изкарахме си чудесно и успяхме да постигнем целите, които си бяхме заложили – разпознаване на билки. Тъкмо бях преминал Ботаника в университета и това беше същинско упражнение. Освен че трябваше да разпознаем билките, имахме за задача да разкажем и за полезното им действие върху човека. Най-хубавото на приключенското пътуване е, че ситуациите, в които ни поставя са предизвикателство за групата ни да се сработи, да се научим да работим в екип и да поемаме отговорност, да се изслушваме. Удовлетворението, което изпитах, след като се прибрах от това преживяване не може да се опише. Вероятно това са емоции и уроци, които никога нямаше да преживея, ако не беше Наградата – не напразно е кръстено Приключенско пътуване. Приключенското е едно каляване на волята. Когато си свалих раницата първият път след дълъг преход имах чувството, че ще полетя. Приключенското е изпитание за упорството и издръжливостта, в съчетание с рефлективен елемент. Това е предизвикателство да се справим със себе си. 

Какви са бъдещите ти цели?

– Участието ми в Наградата е обвързано в голяма степен с избора ми на професионален път. Покрай Наградата и темата за спорта и здравословният начин на живот избрах да се занимавам с фармация. Надявам се в професионален план да стана добър медицински работник и да помагам на хората. Искам да допринеса за популяризирането на здравословния начин на живот. Мотивацията и упорството да преследвам целта си се дължат именно на участието ми в програмата. Наградата ми помогна да планирам по-добре, да бъда взискателен към себе си и да полагам старание. Даде ми увереност и пример, че когато работя в дадена посока постигам крайната цел. Убедих се, че мога да стана човека, който искам да бъда, защото нося в себе си повече, отколкото предполагам. Физическата активност има особено голямо отражение върху това. Наградата имаше много положително влияние върху израстването ми. Както казвам, с Наградата човек има какво да изстиска от себе си. Най-хубавото на програмата е, че не е въпрос колко можеш, а какво си готов да дадеш от себе си, за да откриеш и развиеш своя потенциал. 

Изключително благодаря за мотивацията, съветите и отделеното време на моя Лидер Дияна Димитрова и на целия екип, които се грижат за пълноценното преживяване на всеки участник в Наградата.