Виктор Вълков се присъединява към Наградата, когато е във втори курс във Факултета по журналистика на Софийския университет. Въпреки че страда от нелечимо рядко заболяване, той много бързо и категорично взема решение да участва на ниво Злато. 
Физическата си форма и издръжливост Виктор поддържа с персонални тренировки по плуване и рехабилитация. В направление Умения решава да се усъвършенства в шахмата. Като доброволец подготвя публикации в подкрепа на неправителствена организацция, с фокус деца с увреждания.
През лятото на 2022 г. Виктор става част от първото приключенско пътуване с участник със спциални потребности. В продължение на 4 дни, заедно с други младежи, проучват традициите и обичаите в село Кичево, Варна.
Тази година той беше награден в Клуж Напока от Негово Кралско Височество принц Едуард, Нейно Величество Маргарита, попечител на румънската корона, и Негово Кралско Височество принц Раду от Румъния; Негово Кралско Височество принц Гийом от Люксембург.

Разкажи ни за себе си? Какво учиш? С какво обичаш да се занимаваш? 

Казвам се Виктор Вълков. На 22 години съм. Завършил съм 32 училище в София с профил английски език и в момента уча журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Тъй като имам рядко митохондриално заболяване, се занимавам ежедневно с рехабилитация и веднъж седмично с плуване. Когато ми е скучно се занимавам с интернет игри. 

От къде научи за програмата? Защо избра да станеш участник? Какво те привлече?

Може да прозвучи някак си странно за повечето хора, но трябва да си призная. Обикновено големите помагат на малките, но при мен стана обратното. Сестра ми Сияна, която е по-малка, се записа първа за бронзовото ниво и ми предложи веднага и на мен. Аз отказах, но после нейният Лидер (който стана и мой Лидер) и майка ми ме убедиха. Директно се записах за златното ниво и си казах, че е време да започна да правя нещо. Замислих се за трите направления и реших какви дейности да изпълнявам.

Какво беше за теб най-голямо предизвикателство? 

Най-трудно се оказа доброволчеството, но беше и доста полезно за мен. Аз избрах да пиша статии, с цел да се мотивирам и да ми помогне за следването в университета.

Какъв е ефектът от програмата за теб? 

Наградата ми достави удовлетворение, че най-накрая имам шанс да направя нещо за другите. Голямо удоволствие изпитвах от играта на шах. Там успях да подобря уменията си. Мотивира ме и самата физическа активност, понеже знаех, че с нея ще подобря здравословното си състояние.

С какво ще запомниш приключенското си пътешествие?

Бих казал, че видях много интересни неща. Посетих и различни забележителности. Времето беше много горещо и успях да добия и от слънчевия витамин. Бяхме отседнали в Доматената къща близо до Варна, където се запознах с млади хора – доброволци, които помагаха за работата там. Най-интересното за мен се оказа училището в село Кичево. То се казваше по-същия начин, както университета и училището, което съм завършил. Там се видях със самата директорка, която почерпи мен, татко ми и другите приключенци. Каза ми, че, когато завърша и стана журналист, ме чака за интервю.

Какво ще посъветваш бъдещите участници в програмата?

Да се включат в Наградата, за да открият свои възможности, за които не знаят. Много бих искал и други хора с увреждания да бъдат смели и да участват в Наградата, като последват моя пример.

Разкажи ни за своя Лидер и каква беше неговата роля в твоето преживяване?

Лидерът ми е страхотен човек. Тя ми даваше самочувствие и винаги ми казваше, че няма значение, че съм човек с увреждане. Когато имах затруднения, не се колебаех, а се свързвах с нея. Накрая си обещахме да си останем приятели, дори и да съм завършил Наградата.

Ти си част от международната церемония в Румъния, която отличи постиженията на носителите на златно ниво. Кой е най-вълнуващият ти спомен от нея?

Аз разбрах за самата церемония няколко месеца преди това. Вълнувах се много, понеже беше близко до България и щеше да има и българи – участници в Наградата. На церемонията присъстваха много хора и принц Едуард от британското кралско семейство ме поздрави лично. 

За какво мечтаеш сега? 

Първата ми цел е да подобря здравословното си състояние. Втората цел е да завърша университета. В бъдеще се надявам да ме наемат на работа в някоя медия, за което вярвам, че участието ми в Наградата ще ми помогне.

Какво ще пожелаеш на настоящите и бъдещи участници в Наградата?

Ще посъветвам бъдещите участници да бъдат последователни и организирани. Така ще успеят най-бързо. Няма значение къде, как, кога и кой ще ти връчва Наградата, събитието ще е много интересно!

Снимка: The Duke of Edinburgh’s International Award Romania