„Учебната програма трябва да се промени. Време е да направим място на неформалното образование и учене, като част от живота на всяко училище. Знанията все още са важни и академичните постижения се ценят, но трябва да има по-голямо очакване учениците да развият и житейски умения, поведение и нагласи“, казва Джон Мей в последното си интервю за AFS.

Джон Мей е генерален секретар на Фондация “Международна награда на херцога на Единбург“, неформална образователна рамка, която разпознава и отличава постиженията на младите хора извън академичните среди. Джон е посветил кариерата си на работа със и за млади хора в Обединеното кралство и по света. Той работи със старши лидери от бизнеса, правителството, образованието и гражданското общество, за да подобри възможностите и стремежите на следващото поколение.

Какви са ползите за обществото от наличието на глобално компетентна младеж в световен мащаб?

Чрез изследване, проведено в партньорство с PwC, установихме, че обществото има огромна полза от наличието на глобално компетентни младежи. Тези предимства включват:

  • Подобрена заетост и потенциал за доходи;
  • Подобрено физическо здраве и подготовка;
  • Подобрено психично здраве и емоционално благосъстояние;
  • Засилена ангажираност с благотворителни и обществени каузи;
  • Повишено социално сближаване;
  • Подобрено въздействие върху околната среда.

Как могат преподавателите да дадат възможност на младите хора да бъдат подготвени за все по-взаимосвързания свят?

Все по-често преподавателите, политиците и регулаторите по образованието осъзнават важността от ученето извън класната стая и възможностите, които могат да бъдат създадени за развиване на уменията, поведението и нагласите, необходими за живота и работата на възрастните. Доброто училище е нещо повече от сбор от класни стаи, актова зала и няколко други специализирани съоръжения. Това е общност.

Последните няколко месеца доказаха, че голяма част от съдържанието на учебната програма може да се предоставя и възприема по-добре посредством технологиите, в допълнение с ролята на учителя. Изкуственият интелект означава, че ученето може да се случи спрямо собствените темпове на ученика. Така че класната стая може да се превърне в нещо повече от място за взаимодействие, каквото е сега – място, където да дойдете и да учите, заедно с други хора. Учителят в класната стая най-накрая би могъл да бъде истински фасилитатор на обучението, не само първоизточник на знания. Училищата трябва да управляват защитата на децата, за да гарантират, че много пространства са отворени както за общността, така и за учениците.

Учебната програма трябва да се промени. Време е да позиционираме неформалното образование и учене в живота на всяко училище. Знанията все още трябва да са важни и академичните постижения да се ценят, но трябва да има по-голямо очакване учениците да развият и житейски умения, поведения и нагласи като част от основната работа на училището, а не като извънкласни, незадължителни възможности. Доброволчеството в полза на общността трябва да бъде изискване за всички ученици като част от развитието на гражданското им самосъзнание и трябва да се извършва в подходящо време през деня, а не „след училище“.

Приключенските дейности, развитието на лидерство и обучението за професионални умения трябва да бъдат достъпни за всички ученици, независимо от академичните им постижения. Много от тези области на обучение могат да бъдат предоставени от доброволци заедно с учители и платени младежки работници – но училището трябва да осигурява пространството и да бъде центърът в общността.

Как младите хора по света се изправят пред глобалните предизвикателства, поставени от COVID-19, и отговарят на нуждите на другите?

Тъй като светът се разклаща от продължаващото въздействие на COVID-19, все още предстои да видим дългосрочните ефекти. Но едно е сигурно – младежите ще бъдат сред онези, които ще изпитват най-голямо негативно въздействие в бъдеще. Младите хора по света могат да се изправят пред това предизвикателство и с подкрепа ще бъдат готови за всичко, което донесе утрешния ден. Готови с умения като устойчивост, комуникация, решаване на проблеми и адаптивност. Готови да бъдат психически и физически здрави. Готови да поемат водеща роля в подкрепата на своите общности, своите държави, света.

В момента милиони млади хора на възраст 14-24 години в над 130 държави и територии излизат извън зоната си на комфорт, учат се да ръководят и да са активни, придобиват нови умения и подкрепят своите общности – всичко това, докато са заключени, изолирани или с фундаментални промени в ежедневието им. Те участват в Международната награда на херцогът на Единбург. Идват ми на ум три непосредствени примера:

  • Кингсли, участник в Наградата от Китай, винаги е изпитвал дълбока страст както към писането, така и към изпълнението на музика. По време на пандемията той работи усилено, за да осигури облекчаване на стреса за пациентите с Covid-19, като им пуска музика в болница.
  • От две години и половина участничката на ниво Злато в Наградата Лорън от Нова Зеландия чете на сляпата Шърли Макдоналд. Когато бяха принудени да бъдат разделени поради наложената изолация, двете бързо намериха начин да поддържат връзката. Лорън четеше на Шърли всяка събота сутринта по телефона. „Това беше едно от най-светлите ми преживявания по време на изолацията“, казва Шърли.
  • За Амитешвар от Ченай, Индия, пандемията поражда у него желание да помогне на ежедневните работници, които се борят да намерят основни стоки, включително хранителни продукти. Той се захваща с набирането на средства за 15 семейства в продължение на три месеца. Той се надява да събере 1,35 000 INR, но в крайна сметка събира 2,44 800 INR (2 492 британски лири) само за 14 дни.

Източник: Students Should Learn Life Skills, Behaviors and Attitudes in Schools 
Автор: Милена Миладинович
Снимка: Джон Мей, Фотография на Фъргюс Бърнет

Препоръчани статии