Блог

Истории за Наградата

Приключението на Поли

“Адвенчърът e нещото, което ме научи да бъда още по-търпелива, отговорна, по-общителна и да се справям в трудни ситуации сама. Аз имах цел и я постигнах, а тя беше да отида на палатки, да спя навън, да се науча на организация, да работя в екип. И аз успях! Mоже да сме били само за два дена, но беше един незабравим момент в моя живот.
Първият ден трябваше да пътувам с влака до гр. Дряново, там да ме чакат останалите от групата, а нашата група беше формирана от 6 човека, поне така беше първият ден. Имахме човек, който можеше да ни помага първия ден и един наблюдател от Международната награда. Първият ден аз си хванах влака, останалите пет човека от групата ме чакаха на гарата в Дряново, като слязох от влака те ме чакаха, след това поговорихме какви задачи имаме, какво трябва да свършим и къде ще се чакаме с наблюдателя ни и нашият помощник.
Една от задачите ни беше да се снимаме с някой от жителите на града, другата беше да извървим 5 км. пеш, следващата бе да си намерим място къде ще пренощуваме. След като се срещнахме с наблюдателя ни и помощника ни, отидохме заедно на мястото където пренощувахме, обсъдихме задачите за другия ден и след това се организирахме. Едни трябваше да донесат дърва, а другите да опънат палатките. Свършихме успешно зададените ни задачи за деня и след това си запалихме огън, седнахме около него и обсъждахме какво ще трябва да се прави на другия ден. След като обсъдихме всичко си поприказвахме за живота, предизвикателствата в живота, за приятелствата и за моментите в дома и извън него. Денят ни мина много бързо.

 В гората се изгубихме и малко се поизнервихме, но това се дължеше на умората и обикалянето ни в кръг в гората. Но намерихме правилния път към нашата следваща цел. Просто трябваше да следваме маркировката за нашата дестинация, която беше село Царева ливада.

Излегнахме се много щастливи от това че ни оставаше съвсем малко до Царева ливада, но и много уморени от дългия път. Не можете да си представите колко доволна бях, че свършихме цялата работа, която трябваше да свършим за деня.
Нашите цели бяха постигнати: трябваше да стигнем до желаното място, да хапнем, едни да помогнат с каквото могат на някои от жителите на селото, други да намерят място за пренощуване и накрая да се срещнем с нашия наблюдател и помощник, да обсъдим какво сме свършили през целия ден. Дали сме доволни от постиженията си, дали сме се затруднили, дали сме имали проблеми и какво ни е направило най–голямо впечатление.
Една табела, която ми направи голямо впечатление, вървейки в гората беше: “Природата е на всички”. И последната ни задача беше да стигнем до Дряново и там да се срещнем пак всички. Хареса ми този адвенчър и благодаря на хората, които ни позволиха да постигнем целите си, да преодолеем страховете си и да видим дали можем да се справим сами.”

Поли е с афро-американски произход, подкрепена от център на Наградата в Горна Оряховица – Сдружение ЗОВ, израстнала е в Дом за деца “Пеньо и Мария Велкови” в гр. Велико Търново.