Блог

Истории за Наградата

Спомени от едно незабравимо приключение

“Нашето приключение започна във влака, трябваше да се срещнем на часовниковата кула в град Дряново. Трябваше да играем игри, да попълваме документи, после ни казаха, че е време да тръгнем към планината и вървяхме 5 км. пеша. Беше доста изморително, но ние се справихме без да се оплакваме.

После опънахме палатките, аз и Поли събрахме дърва, докато другите разгъваха палатките. После седнахме с инструкторите  и ни обясняваха как да привържем ранен крак, как се прави носилка, за ухапване от змия и че няма отровни змии в България и скоро не е имало смъртни случаи от ухапвания на змия. Показаха ни как да си разгъваме палатките. Казаха ни да си поставим цел и измислим къде ще ходим на другия ден. Ние седнахме и си измислихме маршрут, описахме и поставихме цели. Сготвихме си, ядохме, пихме и много се забавлявахме. На другия ден станахме, сгънахме палатките, ядохме и тръгнахме към село Царева ливада.
Вървяхме, загубихме се, после се връщахме, лутахме се и накрая намерихме пътя. Накрая стигнахме в Царева ливада, ядохме, защото бяхме умрели от глад.
После се разделихме на групи – едните трябваше да помагаме на хора и копахме, чистихме треви в една градина (даже на другия ден пак ни търсиха). Другите търсиха място за палатката. После отидохме до палатките, разгънахме ги, после всички отидоха да се снимат с табелата на Царева ливада. После аз събрах дърва, направих оборка на лагера и като се върнаха всички бяха много изненадани. Събирахме всички камъни за огъня. После се стъмни и си извадихме храната, ядохме и се забавлявахме около огъня. На следващия ден вървяхме по маршрута. Стигнахме до гарата, говорихме си, беше много забавно, общо взето приключението беше наистина приключение. Посигнахме целта си да стигнем невредими и навреме до края на избрания от нас маршрут.

Аз научих, че бих искал и в бъдеще да ходя на палатки без да вървя толкова много пеша.
Научих, че съм много издръжлив и вече мога да оцелявам във всякакви условия!”

Подготвително и същинско приключение са проведени в района на гр. Дряново през октомври 2013 г.

Милко е от Велико Търново, подкрепен от център на Наградата в Горна Оряховица – Сдружение ЗОВ, израстнал в Дом за деца “Пеньо и Мария Велкови” в гр. Велико Търново