Блог

Истории за Наградата

Четири дни с един компас и една карта – предизвикателство, откривателство и вдъхновение

Аз съм Елизабет Радкова – седемнадесет годишна. Много съм щастлива, че ми бе предоставена възможността да разкажа емоциите, които изживях на първото си приключенско пътуване, част от ниво Бронз в Наградата. Преди да споделя преживяванията и урока, който си взех през тези четири дни, искам да благодаря на директорката на 54 СОУ „Св. Иван Рилски“- Петя Петрова, която помогна моето приключенско пътуване да се състои в периода 4-7 юни, 2015 година.

elizabet2

От София тръгнах с известно пренебрежение и голямо притеснение към Гудевица /махала на с. Арда – бел.ред/. Не знаех нито какво да очаквам, нито дали ще бъда полезна с нещо в моя екип. Причината за неувереността ми беше, че всичко това беше напълно ново предизвикателство за мен. Това, което осъзнах след пет часово пътуване до народното читалище „Бъдеще сега “ е, че не съм там напразно и че ще дам каквото е нужно, за да постигнем общите цели. Заедно с отбора! Не ми трябваше много време, за да осъзная колко спокойно и красиво е това място. Как забравяш за всички проблеми, можеш само да мечтаеш и да се наслаждаваш на зеленината наоколо …

Четирите ми дни бяха изпълнени с множество емоции, преобладаваха хубавите, естествено! Срещнах млади и амбициозни хора и всеки от нас беше различен и уникален по свой начин. Не мога да кажа, че беше лесно да постигаме целите си, особено като разчитахме на карта и компас, с които бяхме неразделни през деня. Когато си заобиколен от такава природа си даваш сметка колко малки сме всъщност и колко малки неща могат да ни зарадват – например най-обикновената храна, вода, правилната пътека в гората дори, неща, които не забелязваме в сивото си ежедневие. Беше много трудно. Много предизвикателно. Но ние взаимно си помагахме и подкрепяхме така, че да не се предаваме и да успеем да стигнем до крайната ни цел, а именно да изкачим връх Ком.

elizabet

Това, което научих е, че няма толкова голямо значение как изглеждаш, а как се чувстваш и какво правиш. Осъзнах също, че ако ти самият не вярваш в себе си и не разчиташ на себе си, не могат да ти помогнат другите, колкото и да са добронамерени и вярващи в теб. Когато помагаш на себе си и на останалите, и когато имаш мотивацията да побеждаваш, вселената те възнаграждава. Това пътуване ми показа за пореден път, че няма значение на каква възраст си и каква материална възможност имаш или нямаш. Всъщност желанието надделява и няма нищо невъзможно в живота ми. Ако аз си поставя цел, колкото и непостижима да изглежда, ако се боря достатъчно и преодолявам трудностите, няма как да не я постигна.

Макар и през сълзи, аз все пак изкачих върха с помоща на екипа, разбира се! Когато човек има амбиция да гледа само нагоре и да не спира да следва пътя, а именно да гони мечтите си, той всъщност не знае на какво е способен и винаги може да даде повече и повече от себе си!