Блог

Истории за Наградата

За доброТворчеството и нещоПравенето

_DSC9860 (1)

В България денят на доброволчеството и доброволеца (5ти декември), се отбелязва от все повече хора и организации. Това е така, не само защото доброволчеството придобива своя смисъл и съдържание все повече в обществото ни, а и защото хората все пак имат нужда от добри новини. Да, добри новини и добри дела също!
ДоброТворчество („откраднах“ думата от една приятелка, но тя, сигурна съм, няма да възрази) е едно малко по-широко понятие, защото лично аз смятам, че доброволчеството е вид творчество – на добрини, знания, приятелства и спомени.

Опитах да се сетя, кога за първи път съм доброволствала. Това с почистването на входа, в койот живеех и помощта на бабите от квартала не знам до колко се брои. А и аз израснах в едно сравнително патриархално семейство, където това да помагаш на другите бе, а и все още е, по-скоро ценност и нормалност.
Та, може би първото по-продължително и целенасочено вече мое добруване, бе когато бях в 6ти клас. Ходех на уроци по Английски в малкия частен езиков център в града. Учителката ми имаше нужда от помощ през лятото, за да случи ремонт на сградата, който бе планирала доста отдавна, но все не и достигаше време или пари. Та аз реших да ида. И отидох. И боядисвах и чистих и беше прекрасно. Забавно. Научих не само още доста нови думи на английски, а и разни други интересни неща, за които все не ни оставаше време да си говорим в часовете по английски.
След това доброТворчеството стана някак навик за мен. В студентските си години бях част от неправителствената организация Аиесек, много доброволно. И участвах в подбор на нови членове, и в организацията на събития и семинари, и презентирах и правих обучения – съвсем доброволно. Оказа се че било и полезно. Чрез правене, бях научила не малко неща. След университета, въпреки че бях завършила Публична администрация, реших че искам да се занимавам с развиване и обучение на хора. Та така до днес. И познайте какво, не ми бе никак трудно, предвид факта, че голяма част от нещата, които са важни за тази сфера, ги бях виждала, правила и преживявала в доброволческата си дейност.
Няма как да отрека, че едни от най-добрите ми приятели, които са до мен и до днес, срещнах именно там, доброволствайки.
Днес съм изключително горда и щастлива, че съм част от глобална организация, имаща за цел да предложи на младите хора едно предизвикателство. Предизвикателство да станат по-осъзнати за хората около тях, предизвикателство да бъдат по-осъзнати за обществото и проблемите му, предизвикателство да са по-осъзнати за самите себе си.
И познайте какво. Доброволчеството е една от дейностите, които младите хора предприемат в рамките на Наградата.
В контекста на Международната награда на херцога на Единбург, програма за личностно развитие, създадена преди почти 60 години в Англия, днес оперираща в над 140 държави, доброволчеството е малко по-широко понятие.
То не е задължително да се случва задължително в неправителствена организация, по време на бедствия и аварии или поради конкретен повод и случка. То се случва навсякъде, по всяко време, там където има нужда и желание.
В Наградата младежи от цялата страна доброволстват или служат в ползва на обществото, като например помагат във ветеринарни клиники, пишат домашни с по-малките си съученици, ходят регулярно в приют за животни, учат свои връстници на теми в сферата на сексуално образование, помагат за боядисването на детската градина, поддържат сайтове, пишат статии, цепят дърва, почистват улиците от сняг през зимата и какво ли още не!
Няма да се опитвам да изброявам или описвам, какви ще са резултатите от всички тези действия.
10506941_1446423905610435_8422294851583380983_o
Добавената стойност от това добруване според мен е:
1. Осъзнатостта на младежите, които доброволстват. Те имат точно определена цел, постоянни са в усилията си да я постигнат (отделят минимум по един час на седмица за това);
2. Това, което правят със сигурност прави света около тях минимум една идея по-добър, смислен и устойчив;
3. Не са сами!

Обикновено когато говорим за доброволчество изтъкваме нещата, които другите получават от нас, промените които се случват около нас, положителния резултат от усилията и труда ни.
Рядко говорим за ползите на доброволеца, или доброТвореца, както го наричаме ние.
Та аз в опитите ми да доброволствам научих много повече неща от годините прекарани в училище и университета. Не че те не са нужни, напротив. Просто не са достатъчни. УЧЕНЕТО НЕ СЕ СЛУЧВА САМО В КЛАСНАТА СТАЯ! И това е съвсем нормално.
Искате още примери, ето няколко от Наградата и младежите, участващи в нея.
Например Хари от Козлодуй, който доброволства във ветеринарна клиника вече месеци, сериозно се замисля дали пък ветеринарството не е неговото нещо. Мисли да се пробва. Кога Хари, щеше да разбере това, ако не бе ходил да разхожда кучета и да храни котките, да участва в интервенциите и операциите в клиниката?
Габи, помага на кампанията „Подари ми история“ след като създателят и се оказва в доста трудна и патова ситуация, в която е получил твърде много записи, но не може да ги обработи и да продължи с популяризирането на каузата. Той е почти сляп. Габи се учи да прави аудио монтажи и използва социалните медии, за да помогне с популяризирането.
Гери от Девин, пък помага в местния център за деца със затруднения, да учат, да пишат домашните си, да четат. Когато говорих с Гери и я попитах кое в Наградата и е било най-интересно и приятно, без дори да се замисли, тя сподели че именно доброволчеството и общуването с двете момиченца, за които е отговаряла. „Научих се на търпение и постоянство“ ми каза Гери.
Ще спра до тук, тъй като в момента в Награда има над 160 участника и ако опиша историите на всеки един от тях, сигурно няма да ни стигне една седмица.

За мен дброволчеството е в правенето. В нещоПравенето. И магията се случва именно тогава, когато се прави! Нито преди това, нито след това, а точно в момента на правенето! Тогава, понякога дори неосъзнато, пламва онази искрица на доброто в нас, с която сме били родени. Онази искрица, която е чакала някой да и даде глътка въздух, за да запламти и стопли душата ни. И знаете ли какво, тя не стопля само нашата душа. Тя стопля и душите на много други хора.
Много обичам да сравнявам доброволчеството с прегръдката. И при двете както единият, така и другият, даряват от своята енергия, топлина и знания. Освен това точно както при прегръдката, чувството на споделеност, съпричастност и любов е взаимно и ти си вземаш точно толкова, колкото си дал (понякога дори повече). Така е и при доброволчеството: вземаш най-малко толкова, колкото си дал!

Аз избирам да си вземам повече колкото се може по-често! И не съжалявам нито за времето, нито за усилията нито за дадено!
Взела съм си много! И да, ще продължавам да си вземам, добрволствайки!
11148710_1602707816648709_8487864234451374801_n

Любомира Велчева
Изпълнителен Директор на Наградата в България
Доброволец по убеждения и правения