Блог

Истории за Наградата

Една история за прекрасни пейзажи, усилена работа и мотивирани хора или накратко, как премина Деветата Регионална Конференция на Наградата

Не можеш да научиш някого на нещо, можеш само да създадеш среда, в която той да пожелае да го научи сам!

Bled

 

Имах честта и удоволствието да посетя деветата регионална конференция на Наградата в края на месец Юни 2016. Мястото и средата бяха като по учебник, красивото и обвито в приказни легенди езеро Блед, зелени пейзажи, слънчево време и не на последно място хора дошли от 18 различни държави от целия ни регион, с една единствена цел: да споделят, да учат, да преживяват заедно, да преоткрият нови методи, инструменти и идеи, които да направят Наградата достъпна за все повече млади хора по света.

В Словения бях само 3 дни и половина, но преживяното, наученото и взетото с мен, ще осмислям, усещам и прилагам още много дълго!

Melek De Wint pic

 

 

Пристигнах в Блед в ранния следобед на неделята и първата ми среща вече наближаваше. Мелек де Вин, Регионален Директор на Международната Фондация на Наградата ме очакваше, за да поговорим за Наградата в България. Мелек винаги е споделяла, че за нея Наградата в България е много специална, тъй като тя бе един от основните “виновници“ да основем фондацията, структурираме процесите и започнем активна работа преди малко повече от две години. Винаги ни подкрепя, дава съвети, напътствия и добри примери от различни краища на света. Самата Мелек е родом от Турция, но след продължителната си работа за Наградата там, тя се мести в международния офис в Англия. Разговорите с Мелек винаги са спокойни, пълни със съдържание и оставайки те с чувството, че работата ти наистина има смисъл и устойчив ефект.

Още следобеда започнах да срещам и останалите си колеги, с някои от които се познаваме от преди. Въпреки че сме се виждали едва два пъти преди това, чувството, че ги познаваш много отдавана и ги чувстваш близки, е винаги на лице. С някои от колегите ни се виждахме за първи път, но това никак не ни попречи много лесно да стартираме разговора и да споделяме как Наградата работи, какви са предизвикателствата, колко участници имаме в момента, кога планираме церемония и т.н.

IMG_9964

 

 

Няма как да отрека, че конференцията бе изключително натоварена. Три дни с повече от 20 сесии и теми, през които слушахме, дискутирахме, работихме по групи и презентирахме. Истината е, че всичко бе толкова интересно и важно за мен. Иска ти се да запишеш всичко, да уловиш всяко едно послание, да запомниш всеки един детайл. Знаеш, че материалите, ще ти бъдат изпратени, но силно вярваш, че въздуха в залата е така напоен с идеи, добри практики и инструменти, които ще ти помогнат, че дишаш с пълни гърди и през ум не ти минава дори за момент да напуснеш залата.

Какви са резултатите на региона, как се справя всяка една държава, колко участника имаме тази година, какъв процент от младежите на възраст 14-24 обхващаме, колко следва да са участниците ни ако искаме в Наградата да участват 5 % от младите хора във всяка една държава?

Много от представителите на всяка държава имаха възможността да водят своя сесия, в областта, в която имат какво да споделят. Как да правим обмен на участници и/или Лидери в различни държави, как да развиваме екипа си, как да работим с партньори, как да комуникираме Наградата, как да работим с национално представителни организации, как развиваме Лидерите в Наградата, какво се случва с младежите, след като постигнат своята Наградата? Толкова много знания, опит и добри идеи, които с нетърпение чакаме да адаптираме и приложим и в България.

Разбира се, че имаше и нови за всички ни неща: Новата онлайн система за отчитане (ORB), която ще бъде налична от март 2017, онлайн обучения за развиване и одитиране на лицензирани организации, как комуникираме Наградата на бизнеса, нови канали за развитие на Лицензирани оператори.

Да! Нямахме нужда нито от учител, нито от учебници. Знанието беше в нас и това, което ни се случи, бе само да го споделим, обменим, дискутираме, да си го представим, как бихме могли да го приложим в своите държави!

IMG_9976

Вечерите не отстъпваха по нищо на програмата през деня. Колегите ни от словенския офис се бяха постарали и погрижили не само да усетим топлотата и гостоприемността на страната им, но и да усетим и видим как Наградата се възприема там. Първата вечер бяхме специални гости на Церемония по награждаване на участници постигнали бронзово и сребърно ниво в Наградата. Събитието бе в близкия град Шкофя Лока – градът се смята за един от най-силните центрове на Наградата. Церемонията е специална, Британския посланик Софи Хъний приветства присъстващите, тук е и кмета на града, който заедно с Джон Мей, Генерален Секретар на Международната фондация на Наградата връчват сертификатите и значките на младежите, постигнали целите си в трите направления на Наградата (доброволчество, физическа активност и умения) и преживели незабравимо приключенско пътуване. Слушаме изпълнения, гледаме скеч, ставаме свидетели на първото представяне на дизайнерски облекла с тематика „Оригами“ от носителка на Златно ниво на Наградата.

Силно впечатление ми направиха два акцента в програмата. Благодарността и вниманието, което организаторите посветиха на Лидерите, благодарение на които Наградата работи в шестте училища, от които са награждаваните. Какво по-естествено от това, казвам си „Ако ги няма Лидерите, няма да има и Участници, няма да я има и Наградата!“.

Черешката на тортата за мен лично бе кмета на града, който още в обръщението си в началото, сподели, че има изненада за нас и ще се върне с нея в края на събитието. Затова и никой не бе изненадан, когато той се появи накрая. Изненада обаче бе изпълнението, което той и квартета, в който участва, ни подариха. Определено впечатли и усмихна всички присъстващи: местни жители, родители, ние като делегация и гости, които бяха дошли да споделят празника на младежите. Какъв по-прекрасен начин да демонстрираш подкрепата си към една инициатива, като ти самия я преживяваш и демонстрираш. Определено певческите му умения не бяха по-лоши от управленските му такива! Така е, хората имат много интереси и е хубаво да ги развиват и споделят през целия си живот.

Последната вечер от престоя ни в Блед, не бе по-малко приятна и незабравима. Оказахме се поканени от местен известен предприемач, авиоинженер, който ни посрещна в прекрасната си  резиденция точно на брега на езерото Блед. Любител и страстен поддръжник на изкуството, културата и младите таланти на Словения, оказа се, че не веднъж той е подкрепял и помагал и на Наградата в Словения. И така по залез слънце на терасата на прекрасната къща, имахме удоволствието да се насладим и на сцени от „Ромео и Жулиета“ пресъздадени от участници в Наградата, които са избрали за умения театрално майсторство! Е, няма как да опиша удоволствието, красотата и радостта, която всеки от нас изпита от това!

Разделихме се с една прекрасна инициатива, която лично Джон Мей ни „причини“. А именно на лист хартия, залепен на гърба на всеки един от нас, да напишем едно нещо, което много харесваме в човека, на чиито гръб пишем! Помислих си колко често в истинския живот казваме на колегите и приятелите си какво харесваме в тях. Обикновено говорим за нещата, които не харесваме. А аз, четейки листчето на път за вкъщи, се почувствах толкова щастлива и изненадана от това колко хубави неща колегите ми са видели в мен!

13566926_1691799964406160_2249380097923171169_n

 

От деветата конференция на Наградата си тръгнах много щастлива, удовлетворена и убедена, че Наградата в България се развива, вече има какво да сподели и като опит, има огромен потенциал и, не на последно място, е нещото, което променя човешки животи! Не само на участниците, не само на Лидерите, а и на всички докоснали се по един или друг начин до нея!

А аз оставам жадна за знания и искаща още повече да помагам в създаването на среда за учене и развитие.

Любомира Велчева

Изпълнителен Директор