Блог

Истории за Наградата

Гери и нейното лично предизвикателство – Наградата!

 

*Текстът по-долу е написан от Гергана Тюфекчиева от град Девин. На 23 и 24 юли 2016 г. тя участва в приключенско пътуване с още трима младежи и постигна ниво Бронз в Наградата.

Някога замисляли ли сте се колко точно сте упорити? Доколко можете да преследвате целите си? Дали ако започнете нещо ще успеете да го завършите? Наградата е може би най-подходящият тест за тази цел. Тя не просто отговори на моите въпроси, а и ме предизвика да си задам още много и да преодолея себе си.
Това, каето ме накара да взема участие в проекта, определено беше доброволчеството. От доста време търсех възможност да извършвам подобна дейност, но бях твърде срамежлива, страх ме беше да попитам, но знаех, че Наградата ще ме предизвика да се изправя срещу себе си. Беше идеалната възможност. В последствие разбрах и за Приключенското Пътуване, от малка исках да отида на палатка, а и винаги съм обичала природата, тогава вече бях убедена, че съм на правилното място.
И така, нещата започнаха да се случват малко по малко, намерих работа като доброволец в един център за обществена подкрепа, където се занимавах с деца. В началото ми беше много трудно, защото това бяха деца в неравностойно положение или такива с увреждания – толкова невинни същества, към които животът е бил така жесток. Болеше ме да слушам историите им, да гледам тъгата в очите им, но това, което ме караше да се връщам там, беше искрената им детска усмивка, с която се борех да ги даря всеки път и това беше най-голямата ми награда. Да замениш тъгата в детските очи с радост може да осмисли живота ти, както направи с моя.
Заедно с това, развивах и своето умение, което бях избрала да бъде рисуване, както и спорта. Думите на ментора ми по рисуване още кънтят в ушите ми – „Продължавай да рисуваш, защото тази дарба ще ти връща надеждата, дори когато животът ти я отнема“. Така и стана. Това е умение за цял живот, което ми е помагало да преодолея безбройни трудности и което без сънение ще ми помага и в бъдеще.
След като приключих с трите направления, най-накрая дойде ред и на дългоочакваното Приключенското Пътуване. Първоначално нещата не се развиха много по план, след предварителното Приключенско времето се развали и се разминахме със същинското, но всичко си дойде на мястото накрая и преди няколко дни успяхме да завършим и това. Мога да кажа, че сбъднах детската си мечта, но беше далеч от това, което си представях като малка. Беше доста изморително – стръмно изкачване, тежки раници и жега, а палатката не е най-комфортното място за спане, както и може да се очаква, но си заслужаваше, защото ,въпреки всичко, се научихме да бъдем по-отговорни, по-предвидливи и съобразителни. Запознахме се с нови хора, изправихме се пред различни характери и порядки и научихме много полезни неща. Усетихме пулса на дивото, величието на гората, видяхме истинските цветове на нощта, неподправения блясък на звездите и чухме песента на гората – една симфония от нежното преминаване на вятъра през всяко листо и всяка тревичка, пъстрите гласове на десетки видове птици и мелодичното бликане на спотаените поточета. Това за мен беше едно незабравимо преживяване.
Няма да лъжа, имаше моменти, в които исках да се откажа от Наградата, чудех се защо ли изобщо се занимавам, но нещо ме караше да продължавам напред и това нещо се оказа чувството на отговорност пред себе си. И не съжалявам, че продължих, защото полза определено има и тя не е просто един сертификат. По време на участието ми в Наградата се запознах с много нови хора, всеки уникален в своята същност, научих се да приемам различните мнения и да отстоявам себе си. Вече не съм онова малко срамежливо и непохватно момиченце – порастнах,а може би по-скоро се доизградих като личност.
Гордея се със себе си, гордея се с това, че успях да завърша Наградата, с това, че въпреки, че животът ми се преобърна, продължих напред и че след всяко падане се изправях с нови сили. Това обаче не е нещо, на което Наградата може да те научи, но тя може да те предизвика да се научиш сам, да победиш себе си, независимо от всичко. Аз преминах теста, доказах на себе си, че мога да бъда достатъчно упорита. А колко упорит си ти?