image

Приключенското пътуване към себе си, разказано от Камелия Боянова

August 31st, 2016|0 Comments

Казвам се Камелия Боянова и в редовете по-долу ще разкажа за моето Приключенско пътуване. Няма да пиша дълго, защото казват да пишеш просто и кратко е изкуство. Какво се случи на моето Приключенско пътуване? С оглед на нещата и след размисъл какво научих, мога да кажа, че за мен това не бе пътуване само с цел изследване, а бе пътуване и към себе си. Осъзнах, че света е малък и че хората сами по себе си са близки, независимо от годините, характера, житейският опит. Ние всички сме едно цяло и имаме една цел, да вървим само напред, независимо от обстоятелствата. Както случихме ние екип „Компас“ . На приключението бях в екип с хора, като разликата в годините беше така, че най-малкият участник беше на половината от годините на най-големия. И точно поради тази причина успях да си изведа изводи, които до сега по една или друга причина не можех. Изключително благодарна съм на екипа си, защото както споменах по-горе, това беше пътуване и към себе си.

Осъзнах, че съм по-малко търпелива от колкото мислех и че всеки човек е различен и работи със свое темпо. Преди да бъда събрана с екипа, мислех, че не трудно  просто да се нагодиш към общото темпо на групата, защото имам опит в друга сфера, но не е така. Трудно е! Трудно е да запазваш самообладание в момент на афект. Трудно ми беше да се съобразявам и с желанията на групата, защото съм прикрит егоист. Но се справих, успях да загърбя капризите си, за да мога да бъда полезна на екипа. Разбрах, че както аз имам желания, така имат и другите. Разбрах, че моята амбиция може да бъде и вредна в някои моменти.

На това приключенско пътуване, осъзнах, че съм и по-силна от колкото си мисля. И не само заради това, че успях да надмогна себе си в някои отношения, ами и заради това, че успях да изпълня целта си, без нито веднъж да се уплаша. Имах цел и желаех да направя всичко възможно, за да я изпълня. Вече знам колко борбена натура мога да бъда. От тук нататък ще знам, че след трудност изпълнената цел е най-сладка.

Относно наградата искам да кажа, за всички, които тепърва предстоят да се включат на ниво Бронз. Докато изпълнявате направленията, не бива да оставате с впечатления и усещания, че нещата, които вършите са трудни. Да действаш по направленията е само „сухият“ материал от Наградата. Приключенско пътуване е наградата, буквално и преносно. Искам да и дам няколко съвета: моля бъдете постоянни, постоянството ще ви се отблагодари. Бъдете борбени! Ако е нужно да загърбиш нещата, които ти пречат, направи го!

Ако изпълниш всичко това, докато правиш Бронз, няма да имаш търпение да започнеш Сребро. Както мен!

„Заедно можем“