Блог

Истории за Наградата

Наградата в Професионална гимназия по електротехника и електроника „М. В. Ломоносов“, гр. Горна Оряховица

14039917_1711154815804008_1526842824253819488_n„Аз отказвам да приема края на човека. Достатъчно лесно е да се каже, че човекът е безсмъртен просто защото ще издържи на всичко, че когато последният звук на страшния съд е прозвучал и затихнал от последната ненужна канара, висяща неподвижно в последната червена и умираща вечер, че дори и тогава ще прозвучи още един звук: звукът на неговия жилав, неизтощим глас, все още говорещ. Отказвам да приема това. Аз вярвам, че човекът не само ще оцелее – той ще надделее. Той е безсмъртен не защото единствен сред съществата притежава неизтощим глас, а защото притежава душа, дух, способен e на състрадание, саможертва и издръжливост. И поетът, писателят, е длъжен да пише за тия неща. Негова е привилегията да помогне на човека да издържи като възвишава сърцето му, като му напомня за смелостта, честта, надеждата, гордостта, състраданието, жалостта и жертвоготовността, които са били славата на неговото минало. Гласът на поета трябва да бъде не просто летопис на човека, той може да бъде една от опорите, от стълбовете, които ще му помогнат да издържи и надделее.“ Това е част от речта на Уилям Фокнър при приемане на Нобеловата награда за литература.

                 И, съвсем нескромно, винаги ми се е щяло да прибавя още нещо към тези, поразяващи с вярата си в човека, думи Не само поетът и писателят имат привилегията да помагат на човека да издържи….. Такава е ролята и на учителя. Вече 25 години аз вървя по този път и вярвам…. „Международна награда на херцога на Единбург” ми даде една нова перспектива в работата ми с деца.

Но, по темата. Измина и втората година от Наградата в ПГЕЕ, която беше обогатяваща и удовлетворяваща, силно се надявам, не само за мен. Започнаха петима и завършиха бронзовото си ниво петима от нашите участници: Силвия, Александър, Антон, Митко и Петър поставиха своите предизвикателни цели и ги постигнаха с постоянна и отговорна работа. Много динамични, целенасочени и сериозни, участниците бяха на нивото на поставените си задачи.

14380164_10154527003258769_5140446188789950984_oЗа Силвия поставените цели в сферата на театъра дадоха високи резултати –  първа награда за ролята й на Мари Мартен в последната постановка на Театър 220. „Хотел между тоя и оня свят“ от Ерик-Еманюел Шмит. /Театър 220 при ПГЕЕ има 10-годишна история/. Целта й в направление Доброволчество беше  работа с дете в предучилищна възраст, нещо много полезно както за родителите, така и за учителя на малкото азбукарче. Александър „направи кариера“ в Горнооряховския младежки парламент и въпреки многото си задължения като зрелостник, успя да съвмести ативности и в обществената, и в спортната, и в учебната си работа.   Антон, който е фен на Иво Иванов /“Кривата на щастието“/, избра да се занимава с развиване на писмените си и речевите си комуникационни умения. Целта му бе да напише до две статии на спортна тематика, които да бъдат публикувани в местния вестник „Седмицата“. Първата му работа – интервю с боксьора Свилен Русинов, европейски шампион, световен вицешампион и бронзов медалист от Олимпиадата в Барселона през 1992 година, беше посрещната с огромен интерес от горнооряховчани. И въпреки че целта му в направление Доброволчество беше да помага на детски баскетболен клуб, той неизменно работи и в нашата обща инициатива – къщичките за книги. За Митко основните усилия бяха насочени не само към Олимпиадата по техническо чертане, където той отвоюва достойно място между  по-големите ученици, но и към общата добровоческа цел на екипа ни тази година – изработване на три къщички за книги, които да подарим на нашия град за празника му. Той беше конструкторът и главен майстор. Петър активно работи по изграждането на къщички за книги, беше логистик и генератор на идеи за реализирането им, освен че имаше и други важни задачи, с които се справи отлично.

Направихме къщичките, събрахме много книги/ имаме за още поне три зареждания/ и организирахме поставянето им – много ни помогна Община Горна Оряховица, а работните срещи с екипа на кмета и неговите помощници бяха много полезни за участниците. Тук е мястото да спомена името на инж. Дияна Каракочева, ментор в Наградата,  която бдеше неотклонно над процеса на създаването им. Къщичките поставихме в 3-те парка на града ни в края на май – когато е и празникът на Горна Оряховица. Досега сме допълвали по два пъти книжки. Много хора реагираха положително на инициативата ни. Есента ще ги приберем, а пролетта отново ще ги поставим.

Вече знаем колко вълнуващо е да преживееш Приключенско пътуване, но за непреживелите го то е истинско приключение. Направихме го в началото на юли и случихме слънчево и променливо време. Проливният дъжд в края на първия ден не помрачи настроението на групата – на място прябваше да се решава как да се построи лагер, как да се запали огън и да се приготви храна. Много експедитивни и изобретателни, участниците показаха, че зоната извън техния конфорт не е нещо непреодолимо и с настроение посрещаха протяжните горещи преходи и някои други временни неудобства като тъмна нощ и необичайни шумове в гората, липса на постоянно течаща вода, липса на меко легло…. Бяха екип – помагаха си, поддържаха се, мислеха като един човек. Енергия и смях – белезите на Приключенско пътуване 2016-а:) Дължим специални благодарности на ТД „Трапезица“ и на неговия председател – г-н Георги Димитров – втора година той осигурява свободното ползване за нашите нужди на местността „Ксилифор“.

               14409554_10154527008378769_5271771492122847593_o  През целия годишен цикъл  участниците в Наградата чрез своите избори показаха „душа, дух, способност на състрадание, саможертва и издръжливост…“ Надявам се, че като техен лидер съм успяла да „възвиша“ сърцата им, „като им напомням за смелостта, честта, надеждата, гордостта, състраданието, жалостта и жертвоготовността“,  присъщи на човека. Както го правя като учител за всичките си ученици през годините.

А какво ни предстои? Очакваме церемонията по награждаването на нашите бронзови участници:) Новият годишен цикъл вече чука на вратите ни и първата опознавателна и информативна среща за нови и продължаващи участници ще е в началото на октомври. Знам, че и тази година ще имам вълнуващи преживявания с интересни, будни, креативни и мнооого ценни хора. И ако някой пита защо си правя труда, отговорът е, защото трябва просто да продължаваме да вярваме в човека, дължим си го, ако искаме не само да оцелеем, дължим си го, за да надделеем…:)

Диана Петрова,

лидер в Наградата