Блог

Истории за Наградата

Един върховен тиймбилдинг

Какво означава да работиш в Наградата? Означава да се появяваш всеки делничен ден в офиса с усмивка, защото ще видиш най-готиния екип. Да бъдеш “виновен” за развитието на 783 участници. Да си намисляш какво да празнуваш всяка сряда, за да го споделиш по време на екипната среща. Да очакваш с нетърпение стратегическата среща, защото ще се събереш с екипа в тайнствена лятна резиденция, за да си поставите нови цели и да измислите стратегия за тяхното постигане. Да заменяш думата “проблем” с “възможност”.

Като екип, ние ежедневно се срещаме с вдъхновяващи истории на участници, получаваме снимки от техните Приключенски пътувания, слушаме разказите им и гледаме техните презентации. През цялото това време пред очите ни израстват едни прекрасни личности, с изграден характер и мотивация за развитие.

За да бъдем още по-сигурни в ползите от Наградата, ние решихме да си организираме едно приключение, точно като това, което изпитват участниците. Да изпитаме собствените си възможности, като предизвикаме убежденията за това на какво сме способни и до къде най-далеч могат да стигнат.

И така решихме да преживеем едно приключенско пътуване в планината. Първото ни предизвикателство беше да тръгнем рано сутринта, за да бъдем навреме за сборния пункт в Самоков, откъдето да се отправим към Боровец. Алекс, който е координира направление “Приключенско пътуване”, се беше погрижил да ни състави и конкретни задачи – да проучим колко надморска височина ще спестим с лифта от долна станция на Ястребец експрес до горна.

След като слязохме от лифта на Ястребец, започна истинското приключение – с компас и карта в ръка трябваше да намерим пътеката за върха през Маркуджиците и връх Алеко… Няма маркировка, само следи от стъпките на хиляди приключенци преди нас, както ни сподели Алекс.

И за да бъде още по-предизвикателно, по инициатива на Лили, Регионален Координатор на Наградата за Варна, избрахме по-интересната и необичайна пътека.

Целта ли? В12ч. да сме на най-високата точка на Балканския полуостров.

И това не е всичко. На върха отново имахме специална задача – всеки от екипа трябваше да посочи един околен връх или друг природен обект и с пълна увереност да каже името му. Та май трябваше да попрочетем предварително за Рила и да разгледаме някоя карта?

На тръгване времето не беше обещаващо, но какви приключенци щяхме да бъдем, ако се откажем. И въпреки риска, поехме предизвикателството. По време на похода не минахме без мрънкане – “ама това не е точно пътека” и “нали обеща, че ще е равно”. Въпреки краткото обучението, което преминахме за да се запознаем със кординатната системата Азимут, все още се долавяше неувереност и многозначителен поглед към Алекс, когато трябваше да посочим посоката за да продължим. Имаше и моменти, в които не можем да продължим, защото ни е толкова смешно, че не ни държат краката.

На въпроса “още колко има”, отговора беше “ето го там върха”, който винаги изглеждаше по-близо отколко е всъщност.

И така, най-накрая към 14ч. бяхме на върха, беше студено, имаше силен вятър и гъста мъгла, но на нас ни беше топло и широките усмивки грееха. Освен Алекс, никой от нас не се беше качвал до Мусала, и затова решихме, че и на него трябва да ме се случи нещо за първи път – да получи подарък за рождения си ден на върха.  

След няколко снимки тръгнахме обратно, този път по обичайната пътека, за да минем и покрай Леденото езеро, и покрай Мусаленските езера и после да поемем към лифта. От там към екопътека Бели Искър, където търсихме място за лагер. Трябваше и палатки да опъваме. Ето че дойде време и за дългоочакваната вечеря, след всичкия път и умората, която беше някак си изключително вкусна, компанията – невероятна, звездите – милиони, дори и върху десена на салфетките.

Много хора биха предпочели да прекарат по друг начин своя тиймбилдинг и може би се чудите защо ние избрахме това? Като част от водеща международна младежка Програма за личностно развитие и постижения, ние в Наградата предоставяме възможност на участниците в нея да се състезават със самите себе си, като предизвикват собствените  си убеждения за това на какво са способни и до къде най-далеч могат да стигнат. Постигайки целите си, младите развиват умения и качества, които остават за цял живот. Ето защо за нас е важно да придобием и да развием потенциала на нашия, екип за да бъдем още по успешни в своята работа. И решихме да изживеем Наградата, като се предизвикаме именно чрез една от дейностите в програмата – Приключенско пътуване. И да … от личен опит можем да потвърдим, че Наградата развива екипността, умения за разрешаване на проблеми и вземане на решения, както и осмисляне на последиците от тях. Подобно приключение подобрява разбирателството между екипа, комуникационни умения, лидерството, организираността и съпричастността.

А каква по-добра възможност да създадем силна връзка между нас като екип и Наградата, като изживеем част от нея, за да подобрим собствените си възможности?