Блог

Истории за Наградата

Писмо от Гошо, носител на Брозово ниво на Наградата

DSC_1876

 

Здравейте,

 

казвам се Гошо Димитров и съм на 23 години от Велико Търново.

Участвах в Международната награда на Херцога на Единбург на ниво Бронзово и искам да ви разкажа за моето преживяване през целия период на Наградата.
Едно от нещата, които най-много ми харесаха е развиването на театралните ми умения. Исках да си поставя цел, с която да придобия знания и да изиграя поне една роля пред публика и … успях. Забавното в това беше, че имах роля, която трябваше да изиграя навън, на открито. Но за нещастие в деня на събитието – заваля страхотен дъжд, хората тръгнаха да бягат, но ние продължихме по сценария. Беше забавно, тичахме мокри, смеехме се, изобщо си беше като на филм.
През целия период на Наградата научих, че човек не бива да се предава лесно и ако си постави цел, трябва да направи всичко по силите си, за да я изпълни! Защо живеем ако нямаме мечти и цели, които да постигнем?!
Ще ви дам пример с това – имахме едно незабравимо приключение, което винаги ще помня. Трябваше да ходим пеш от Дряново до Царева Ливада. На път по нашия маршрут вървяхме по железопътни релси. Беше тихо, но изведнъж чухме да се задава от някъде влак, след което тръгнахме да бягаме и си казахме: „Леле какво правим тук?“. Върнахме се обратно, а вече бяхме изминали 2 километра, бяхме много притеснени, загубихме се, но зад нас бяха и нашите инструктори, които ни наблюдаваха непрекъснато, за което им благодарим. След всичко това се успокоихме, спряхме да починем и си казахме, че няма да се предадем. Ние имаме цел и тя е да стигнем до избраното от нас място. Разделихме се по групи, всяка от които трябваше да търси табела с надпис “Царева Ливада”. След малко лутане и целенасочено търсене, успяхме да я намерим и потеглихме задружно към нашата цел. Да, беше много трудно, но си беше истинско приключение! След като стигнахме в населеното място, отново се разделихме на групи. Едните трябваше да построят лагер, а другите да помогнат на бедно семейство, което се нуждае от помощ да се свърши някоя работа.  В замяна искахме само едно – “Благодаря!”
Радвам се, че имах възможност да участвам в Наградата. Това ми даде един полезен урок – научих, че ако бъдем по-сплотени, добри в това, което правим с хората, можем да постигнем всичко.
Наградата разви в мен, както лидерски умения, така и ме научи как да се справям в конфликтни ситуации.

Ако някой чете това искам да ви уверя, че няма да съжалявате ако решите да направите Наградата!
В Международната награда на Херцога на Единбург имате възможност да научите много неща, които ще са ви от полза.
Помнете, че пътят, който ще изминете в живота си е една награда, за която трябва да се борите и да вярвате в себе си и това на какво сте способни!

Поздрави и до скоро, понеже ще имам да ви разказвам и за Сребърното ниво на Наградата, което в момента правя 🙂

Гошо

 

WP_20131027_001