Блог

Истории за Наградата

“Наградата ми дава нов поглед към света, контакти с ценни хора, богати на знание и спомени”, споделя Михаела, участник в Наградата

Михаела Трънкова е участник в Наградата на ниво Бронз. Тя е на 14 години и е от град Горна Оряховица. Учи в ПМГ “Васил Друмев” с паралелка математика и немски език. Обича спортните танци и тренира в КСТ “Ксани Денс”, като клубът е шампион на България. Освен с танци, тя се занимава активно и с фотография. Мечтата й е да учи специалност “Архитектура” във Виена.

За нея Наградата е създала много контакти, благодарение на които е член на младежкия парламент в Горна Оряховица.

1. Какво те накара да се включиш в Наградата?

Впечатли ме името, звучеше ми престижно, но не това беше определящото, то ме накара да се поинтересувам и да разбера повече за програмата. След като Лидерът ми обясни съдържанието реших, че е добра възможност да опитам да си поставя цел и да се постарая да я постигна.
Фотографията ми доставя удоволствие и беше добро основание да започна нещо, което едновременно е предизвикателство и удоволствие.

2. Какви активности си избрала за различните направления?

В периферните ми цели с тримесечен срок, разпределих Спорта и Доброволчеството.
По отношение на Спорта и преди тренирах спортни танци, и си поставих за цел да се класирам на предстоящо състезание в категориите “Латино” и “Стандарт”. Това е нещо, което ми харесва и правя с желание.
По отношение на Доброволчеството си мисля, че е нещо което всеки човек носи в себе си, но хората просто нямат територия, на която да се изявят или не им остава време, залисани в своите лични задачи. Затова Наградата беше повод целенасочено да се активирам и в тази посока.
Всички участници си зададохме въпроса за това какво да направим в Доброволчеството. Излъчиха се множество идеи, така на всички ни допадна идеята да се включим в сдружение „С вяра в доброто”. Там можехме да се включим в дейности, които вече имаха развитие и трябваха съмишленици.
Другата част бе свързана с боядисване на външни съоръжения за игра и прилежащи части на детска градина, точно тази, в която някога съм била и аз. Тази идея бе прегърната от всички единодушно.

Що се отнася до фотографията, тя е нещо към което имах слабост отпреди. Липсваше ми задълбочен поглед и знание по отношение на техника и настройки, усещане за композиция и оценка на момента. Затова я определих като основна цел.
Имах щастието менторът ми да прегърне идеята и да ме подпомага активно. Включваше ме в много инициативи, показваше ми ситуации, настройки, оценка за момент, което ми даде много знания. На места ме представяше като втори фотограф, което ми харесваше и ме караше да се чувствам значима. Навсякъде обясняваше, че моето участие е по програма „Наградата на херцога на Единбург” и аз виждах как хората се отнасят с уважение и приемане.

3. Разкажи ни малко повече за предстоящата ти фотоизложба, която организираш, за да завършиш едно от направленията в Наградата?

И така стигнах до изложбата, с която трябва да финализира моята крайна цел. Идеята за изложба дойде спонтанно, изглеждаше ми вълнуващо, но и притеснително дали ще се справя и да не се изложа.
Фотографиите включват кадри от различни места, където съм била през последните месеци. Всяка снимка ми е ценна и всяка си има своята история.
Избрах име за изложбата „Виж !!!”, само “Виж”. Оставих продължението на всеки, които види изложбата сам да реши какво да види. Идеята ми е да провокирам в хората, това което аз открих. Виж, спри и виж ! Виж природата, виж детето, виж старата жена, виж музиката около нас, виж живота и красотата му. Залисани в ежедневните си задачи, като че ли спираме да виждаме истински важното.
Една част от фотографиите са от с.Еркеч, където хората са решили да пресъздадат автентично обичая Лазаруване. Трябва да кажа, че ако не беше Наградата сигурно никога нямаше да видя и съпреживея това. Други кадри са от Родопите. Там видях Гергьовден, всъщност видях „пазители на миналото” . Така аз си кръстих хората, с които се запознах, защото благодарение на тях пазим националните си ценности. Сега, когато пиша тези редове си давам сметка, че вече дори наричам нещата по различен начин, може би защото вече имат различен смисъл. Като това да снимам в пет сутринта „раждането на слънцето”, да снимам изгрева.
Впечатлявам се от неща, които преди не са били значими за мен. В лицето на старицата да видя не просто бръчки, а разказ за това, че е извървяла по-голямата част от своя път и е запазила блясъка в очите си. В родопчанина, който с грижа и обич гледа дървените чинии от занаята си. В детето, непоправимия детски бяг, в рок концерта – емоцията, заряда, музиката, която обединява и увлича хората.

4. Имала ли си затруднения в Наградата, които да те накарат да се откажеш?

Да, имаше моменти, в които задачите ми идваха в повече, организацията ми беше трудна, но не съм имала моменти, в които да искам да се отказвам.

5.Какво ти дава програмата?

Нов поглед към света, контакти с ценни хора, богати на знание и спомени.
Пораснах … Човек трябва да поставя цели и същевременно да е готов да положи усилия, за да ги постигне.
Осъзнах, че това което ни храни емоционално и ни кара да се развиваме, това е удовлетворението от постигнатата цел.

6.Разкажи ни забавна случка, свързана с Наградата и нещата, които правиш в нея?

Едно от най-веселите преживявания, беше когато боядисвахме детската градина. Бяхме вече ваканция, трудните изпити бяха минали, всички вече бяхме записани в други училища и боядисването беше последното нещо, което правехме заедно. Пуснахме си музика от телефона, докато боядисваме и две от момичетата, изцапани с боя, и с четки в ръцете, започнаха да танцуват в ритъм свой танц. Забавлявахме се много и за всички ни остава ценен, и значим спомен.
Друг случай, който предизвиква усмивка в мен? Аз и менторът ми сме в едни стръмни храсти, и е голяма жега, опитваме се да стигнем до определено място, за да заснемем една стара църква от правилния ъгъл. Тогава моят ментор казва: “…какво бе условието за спорта – да предизвиква потене, е ето ти спорт –фотографията…”
И друг случай имах, който предизвикваше у мен смях в продължение на няколко дни. Отново с ментора ми снимахме тренировките на “Star basket camp”. След това в комплекса участниците от лагера, основно деца от Румъния на моята възраст, си починаха в басейна на хотела им. В желанието си да уловя точния кадър, успях да се приземя право в басейна. При излизането ми от водата, целият отбор бе нареден около басейна и всички ме питаха: ”Are you OK?” И сега продължавам да общувам с тях чрез Facebook. Намерих си нови приятели!
В инициативата Фамилатон на “Младежки парламент” от града, участвах като доброволец фотограф на събитието. Имаше различни ателиета, където малките деца се забавляваха. В ателието по рисуване едно момченце на 4г. дойде, изпъна вратле и каза “Искам да ми направиш грозна муцуна…”, разбрахме, разбира се, че иска да изглежда страшен, но се смяхме много. И тук си създадох нови контакти, сега предстои да стана част от екипа на “Младежкия парламент”.