Блог

Истории за Наградата

Приключенското пътуване ме научи, че човек никога не трябва да си казва „не мога“ и да се отказва пред предизвикателствата, споделя Марияна

Марияна Колева е участник в Наградата на ниво Бронз. Тя е на 18 години от град Първомай. Какво сподели за приключенското пътуване, което е преживяла и за емоциите, които е изживяла, може да прочетете в следващите редове:

Приключенското пътуване ме научи, че човек никога не трябва да си казва „не мога“ и да се отказва пред предизвикателствата. За мен това беше изпитание както на физическите ни възможности, така и на духа. Приключението ни не e само нещо, което ще помним цял живот, а e и ценен урок. То се проведе на 31 октомври и 1 ноември в Средна Стара планина. Екипът ни се състоеше от 4 участници – Марияна Колева, Гергана Коева, Иван Караславов и Светослав Митров. Всички сме на 18 години и учим в СОУ „Проф. д-р Асен Златаров“ гр. Първомай, обл. Пловдив.

3
Маршрутът, по който се проведе пътуването, беше гр. Карлово – х. Хубавец – заслон Хубавец – х. Хубавец – гр. Карлово. До гр. Карлово пътувахме с влак. След като пристигнахме обсъдихме предстоящото приключение с оценителя и супервайзора ни. Оттук насетне се впуснахме в нашето приключенстване. Разстоянието, което трябваше да изминем първия ден, се състоеше предимно от изкачвания. Това, обаче, не ни смути и всички останахме много ентусиазирани. През цялото време бяхме много сплотени и взимахме решения като екип.

8

Когато достигнахме междинната точка – х. Хубавец, бяхме изключително доволни, че сме почти наполовина до крайната за деня цел. Там имахме възможност да направим една по-дълга почивка и да обсъдим остатъка от маршрута. По пътя нагоре умората вече се усещаше, но това не е довело да пререкания или изнервяне на обстановката помежду ни. Когато някой се чувстваше твърде изморен, за да продължи, винаги спирахме и си помагахме. Изкачвайки се, установихме, че тези 3 „правила“ важат с пълна сила:

1. Винаги е по-далеч, отколкото изглежда.
2. Винаги е по-високо, отколкото изглежда.
3. Винаги е по-трудно, отколкото изглежда

Почти на финалната права, но и не чак толкова близо, започна да се свечерява и студеният вятър се усещаше. Не чувствахме краката си, но поглеждайки зад себе си, изпитвахме чувство на удовлетворение. В далечината се виждаха светлини от оживения град, а наоколо всичко беше тихо, спокойно – гледка, която спира дъха. Виждайки малка светеща постройка, у нас сякаш дойде прилив на енергия. Най-накрая пристигнахме! Поради сезона и месеца, в който се проведе приключенското ни пътуване, се наложи да пренощуваме там. Това определено не означава, че ни е било лесно или сме имали удобства като отопление и течаща вода. Аз, Гергана и Иван доста бързо нахлузихме спалните чували и решихме, че ще спим, за да съберем сили за утрешния ден. Светослав, обаче, беше въодушевен от идеята да приготви вечерята си на жар и след пристигането се отдаде на това занимание. По-късно всички заспахме много бързо, защото бяхме изморени от изкачването.

5

Нощувката ни беше на 31 октомври – Хелоуин и предварително бях решила, че ще направя номер, за да изплаша останалите. Около 4 сутринта реших, че точният момент е дошъл. Пуснах запис със странни звуци и писъци, те се събудиха и дори станаха да проверят какво се случва. След като разбраха, че аз съм „източникът“, всички приеха прекъсването на съня си малко остро, но на сутринта се смяхме много.
Станахме призори и се приготвихме за път. След часове ходене не можехме да повярваме, когато сградите от града вече се виждаха все по-близо. Пътуването беше към края си и бяхме едновременно щастливи от постигнатото и тъжни от това, че емоциите, които изпитахме, скоро ще са само спомен. Природата през есента е изключително живописна и сме радостни, че имахме възможността пътуването ни да се състои именно тогава. За нас беше предизвикателство, но и възможност да изградим чувство за самостоятелност, отборен дух и не на последно място – да надминем себе си.

2
Никога няма да съзрем внушаваща гледка, ако не изминем дълъг път. Може би ще поемем по грешен завой, ще ни свърши водата или ще ни е страх от височини – това не трябва да ни спира. Ние сме съвкупност от изборите си в живота – дори и грешките и рисковете, които поемаме, за да стигнем там, където искаме да бъдем. Не винаги можем да вземем най-добрите решения, нещата не винаги ще вървят, както ние планираме, но в края на краищата, всичко си струва.
Благодарности към нашите оценители – Илия Маринчешки и супервайзор Никола Игнатов.