Блог

Истории за Наградата

С участието ми в Наградата станах по-уверена, по-организирана и се запознах с ценни хора за мен”, споделя Михаела Трънкова, носител на Бронзово ниво

Казвам се Михаела, на 14 години съм. Уча в ПМГ „Васил Друмев” в гр. Велико Търново, с профил математика и немски език. Живея в Горна Оряховица. Хобито ми е Фотография. Обичам да снимам пейзажи и портрети, както и да обработвам снимки. Харесвам спортните танци, танцувам в КСТ „Ксани Денс”.

  1. Кой е най-интересният човек, с който се запозна покрай Наградата?

Покрай фотографията и музиката се запознах с Васко Кръпката и бандата му „Бодуене блус бенд”. Събрала съм албум със снимки от техни концерти. „Чичо” Кръпка дойде и на откриването на моята първа благотворителна изложба, която беше крайната ми цел в раздел „Умения”.

  1. Три неща, които научи за себе си?

Научих се да бъда по-организирана, което ми е един от големите плюсове в програмата. Сдобих се увереност и събрах много контакти. Наистина станах по-целеустремена, разбрах че щом съм си поставила една цел мога да я постигна.

  1. Кое е най-интересното нещо, което ти се случи?

Интересните случки покрай програмата са много. Боядисването на детската градина, историите около лагерния огън на приключенското пътуване. Веднъж аз и менторът ми по фотография отидохме да снимаме лебеди, искахме да ги хванем в полет, но те явно не искаха да летят. Настана истински театър, но лебедите така и не полетяха.

  1. Какво си взе от всяка от дейностите, които правеше?

Както казах по горе, запознах се с много хора, важни и ценни за мен хора. Направление „Умения”, освен че ми даде познания по фотография, ме направи по-уверена, по-комуникативна и по-решителна. Направлението „Доброволчество” ми показа, че всеки носи добротата в себе си, но просто хората са увлечени толкова в еднообразното си и забързано ежедневие, че не забелязват малките, но много важни неща. „Физическа активност ” ми вдигна самочувствието и ми показа грацията във всеки един момент.

5. Кой е моментът, който ще помниш дълго време?

Много от моментите ще останат трайно в паметта ми. Може би, сълзите от радост в очите на майката на Сами, детето, на което бяха дарени средствата от фотографската ми изложба. Това даде стойност и смисъл на всичко.