Блог

Истории за Наградата

“Наградата може да даде на участниците си старт, опит и приятелства”, сподели Жени, един от най-новите членове в семейството на Наградата

Преди да прочетете по-долните редове, позволете ми да се представя.

Казвам се Женя Пасторка. Обожавам театъра, музиката и маркетинга. Израстнах в театъра, което ми позволи да се сблъскам с магията на музиката и всеки вид изкуство. Вярвам, че културата е част от нас и трябва да правим всико възможно, за да я развиваме.

Студентка съм последна година “Маркетинг” във ВТУ. Запалих се по маркетинга още в гимназиалните години, благодарение на учителите, които ме вдъхновяваха с действията и уроците си. Взимала съм участия в съзстезания на Junior Achievement, заедно с учебна компания “Boyar Dreams”, а допреди година бях Вицепрезидент “Маркетинг и Комуникации” в AIESEC VTU.

Две поредни прекрасни лета работех като аниматор, което ми помогна да видя света през детските очи и някакси всичко стана по-простичко и цветно.

IMG_20150707_165249

1. От къде разбра за Международната награда на херцога на Единбург?

Помня го много добре – беше топъл, пролетен ден, преди две години, когато бях на една от първите си конеференции на АИЕСЕК. На последния ден бяха отделили време за Наградата и възможностите, които тя открива пред младите. Първото нещо, което ми направи впечатление беше историята, която стой зад това име – Международната награда на Херцога на Единбург.

Последва година и половина, в която се занимавах с Маркетинга и Комуникациите за АИЕСЕК Велико Търново. И когато това приключение свърши, някакси следващото ме намери. Точно благодарение на неГо се срещнах отново с Наградата.

2. Защо реши да се включиш в екипа ни?

Вярвам, че човек не трябва да спира, както да се развива, така и да се предизвиква. Първите ми срещи с екипа, още в селекциония процес, се случваха онлайн. И въпреки това усещах топлотата и вдъхновението от думите и историите им. Точно и това ме запали – каузата, в която всички от екипа вярват и отдадеността, с която се втурват във всяка една задача.

Да бъдеш част от екип означава да разчиташ, да вярваш и да помагаш на хората около себе си. Имайки това предвид, няма как да не се радвам, че сега съм част от екипа на Наградата.

3. С какво се занимаваш в организацията?

Вече трети месец съм част от екипа на Наградата, като се занимавам с Маркетинга и ПР-а. Занимавам се с писането на статии, с изготвянето на онлайн кампании, изготвянето на графични изображения и други. Това, което ми дава Наградата, освен ценния опит в сферата на SEO, са и вдъхновяващите истории на нашите участници. Виждам как те се развиват и което е още по-прекрасно – самите те допринасят за развитието на обществото ни.

Преди всичко, доброволчеството трябва да се популяризира из младите хора, защото в основата му съществува по една или повече добри каузи. Това не е работа, за която ти заплащат с пари, а с усмивки и прегръдки. В никакъв случай не става на сила, а с желание и с любов към хората. То няма работно време, а ти позволява да отделяш от своето собствено и то колкото сметнеш за необходимо. Няма почивка, но пък самото доброволчество може да се превърне в един такъв разтоварващ период – почивка от телефоните, социалните мрежи, от негативизмите.

Мога да се опитам да отговоря на този въпрос още веднъж.

Занимавам се с хората.

За хората.

В Наградата се опитваме да вършим дела, които да вдъхновят младите, а те да бъдат жадни за нови знания и умения. Ако днес успеем да запалим нечия искрица, то тогава нашата дневна мисия е изпълнена. И така всеки ден. С любов, търпение и желание.

4. В периода, в който си част от екипа ни, имала ли си някакви предизвикателства в работата си?

В момента работя като “Маркетинг асистент” в една търговска фирма, доброволствам в Наградата и завършвам бакалавър “Маркетинг” във ВТУ, като предстоящия месец трябва да се подготвя за държавния си изпит. Предизвикателството е да съвместя горепосочените неща и си признавам, че от време на време може да е трудно.

Като, че ли повечето хора са останали с убеждението, че предизвикателствата винаги са били и ще бъдат сложни и трудни. Да, това може да е така, но ако не беше така, то тогава какво би ни тласкало към промените. Ако ме е страх не означава, че ще се проваля в начинанието си. Ако сгреша нещо не означава, че няма да се науча и да тръгна към успеха.

Да, страх ме е и да – трудно ми е да се занимавам еднакво добре с дейностите си, но всеки път се предизвиквам, за да мога да достигна крайните си цели. Нещо, което участниците в Наградата са ми показали и научили с историите си.

5. Според теб какво дава Наградата на младежите, които се включват в нея?

Всеки един младеж от 14 до 24 години има възможността:

– да опознае проблемите и каузите на обществото ни;

– да се развие умения и знания в избрана от него област;

– да развие физическа активност и така да започне да установява един по-активен и по-здравословен начин на живот;

– да вземе усчастие в приключенско пътуване и да се докосне до природата;

– да бъде част от проект в полза на обществото

Но най-важното, което Наградата може да даде на участниците си е старт, опит и приятелства. Не съществува „Наръчник, за това как да си живеем живота“, камо ли пък някой се е родил научен. Наградата би могла да бъде ценен опит за бъдещето на младите хора. Програмата на един участник е свързана с неговите цели и предизвикателства за бъдещото му развитие. Поредното, но важно и трудно за изкачване стъпало от голямата стълбичка.

6. Как виждаш Международната награда след 5 години?

Представям си много усмивки и сбъднати мечти.

Вярвам, че след 5 години екипът на Наградата все така сърцато ще помага за развитието на младите хора. Убедена съм, че във Фондацията ще има още повече лидери и ментори, които да вярват в положителната промяна и които също като участниците, ще преследват набелязаните си цели.

Надявам се, че след 10 и след 20 години дори, Наградата все още ще помага и подпомага неформалното образование в страната ни, ще развива децата на България, а с това и ще продължава да пише историята на Международната награда на херцога на Единбург – България!