Блог

Истории за Наградата

Днес заедно празнуваме успехите…

Реч на Любомира Велчева, изпълнителен директор на Наградата в България, по време на Церемония по награждаване на младежи 2018.

Уважаеми г-н Президент, Ваше превъзходителство,

Скъпи млади хора, Лидери в Наградата, приятели, уважаеми гости,

 

Днес заедно празнуваме успехите на повече от 120 млади хора, които през изминалата година предизвикаха себе си, развиха се и, убедена съм, направиха света едно по-добро място, израствайки, като личности, като граждани на българското общество и като по-добри хора.

А това е процес, който изисква от тях самите време, постоянство, отдаденост, и целеустременост. Изисква обаче и подкрепа от нас като възрастни, от семейството, от училището, от общността. Защото ние всички сме отговорни към ученето и развитието на младите хора в България. Те след време ще бъдат учителите на нашите деца, лекарите, които ще ни лекуват, политиците, които ще вземат ключови решения за бъдещето на страна ни.

Днес имаме повод да празнуваме, но това нямаше да е възможно без подкрепата на организации, които повярваха в нас и решиха да инвестират, за да подкрепят своите бъдещи служители, клиенти, партньори – младите хора, които награждаваме днес. Благодаря на Walltopia, без чиято помощ тази церемония нямаше да е такава каквато е. Благодаря на JobTiger и Мусала Софт и Юнимастърс Лоджистик за това че винаги намират начин и време да ми помогнат, Благодаря на Фондация ОУК, без които Наградата нямаше да е възможна за младежи с по-малко възможности, Благодаря на Екипа на Наградата и на Почетния тръст, за това че все още ми се връзват, подкрепят и вършат толкова много работа!

Много често ме питат дали аз самата съм участвала в Наградата. За съжаление, не.  Когато бях на 14 програмата не обхващаше и България. А това, повярвайте ми беше доста отдавна, колкото и да не ми личи.  

Обаче тогава, когато бях на 14 имах своя Лидер – значим възрастен, който ми помогна и подкрепи и който ако не ми бе обърнал внимание, едва ли сега щях да стоя днес тук пред вас. И това е нещо изключително важно. Тогава, когато бях на 14, ходех на уроци по английски език в родния ми град. Учителката ми бе забелязала, че имам доста сериозен проблем с произношението на думите. Както всички знаем, това което виждаш изписано на английски, невинаги се чете по същия начин. Спомням си много ясно, как след един от уроците тя ме помоли да остана след часа и по изключително деликатен и специфичен начин, повдигна въпроса с произношението ми. Съгласихме се, че имам какво да подобря в тази насока. Даде ми личното си записващо устройство (тогава телефоните бяха все още с копчета), с което да се записвам как чета вкъщи, а тя веднъж в седмицата да прослушва и да прави бележки кои думи как се произнасят. Веднъж месечно преглеждахме и обсъждахме бележките й. След около 6 месеца упражнения, постоянство и лични срещи, прогресът ми беше повече от забележим. И ето ме днес, обиколила повече от 20 страни, работя в организация, в която английският е почти работен, имам приятели и колеги от всички кътчета на света, с които познайте на какъв език общуваме. Разбира се, със срещите с учителката си, аз научих още много други неща както за себе си, така и за живота и за света около нас. С нея споделях както за университета, в който исках да кандидаствам, така и за всяко скарване с родители ми (на 14 всеки се кара с родителите си, нека сме честни). По неин съвет след време станах и част от студентска неправителствена организация, която пък запали интереса ми към ученето и личностното развитие и още много, много други такива малки последователности, от едно диктофонче и лошо произношение по английски.

Преди време звъннах на моята учителка по английски (която към днешна дата е и много близка моя приятелка) и я попитах, защо тогава е решила да ми даде онова диктофонче, да отделя от личното си време, за да ми помогне да подобря произношението си по английски.

Тя ми отговори: “Ти бе със специфични нужди и подходът следваше да е индивидуален, но в същото време моята намеса трябваше да е минимална, за да можеш да поемеш отговорността към своето собствено учене, както и да се чувстваш подкрепена и че на някой му пука за теб!”.

Ако трябва да опиша какво е Наградата с едно изречение, то би звучало точно по този начин: “Индивидуален подход, защото нуждите на тези, които се учат са различни, предполагат минимална намеса от техните ментори/лидери, но им дава усещането за подкрепа и сигурност, че ще се справят с всичко!”

Бих искала да благодаря на всички Лидери, учители, Директори и ментори, които правят именно това чрез Наградата.

Бих искала да благодаря на всички институции, че подкрепят и съдействат този процес да става все по-лек и все по-често срещан в страната ни. Бих искала да Благодаря и на всички наши приятели и дарители, без чиято подкрепа и помощ, това щеше да е почти невъзможно. Благодаря и на всички млади хора, които ни се довериха и предизвикаха се себе си чрез Наградата. Благодаря им  за това, че ще предадат нататък и те самите ще станат пример за още други младежи в България и не само.

Бих искала да благодаря и на моята учителка по Английски, за това че повярва в мен, че ме накара аз самата да повярвам в себе си и че днес мога да се похваля с едно никак не лошо произношение на Английски.