Блог

Истории за Наградата

Михаела Петкова: “Разширих хоризонта си и погледнах на ситуациите, в които попадам, с други очи.”

Преди да се включа в програмата, често ми се случваше да започна някое ново начинание и да го оставя след седмица, защото вече не проявявам интерес. Започнах много неуверено в Наградата, изпълнена със съмнения към думите на участници от минали години, на Лидера и менторите ми. Стартирах интензивно първите седмици, но отново бях готова да се откажа. Тогава менторите и Лидера ми не ме оставиха без контрол и това ми повлия. Те бяха и продължават да бъдат една стабилна опора в моя живот!

Тази година завърших ниво Сребро и се чувствам изключително щастлива и събрана в мислите си. Освен всички положителни емоции, които получих в дома за деца с увреждания, докато тренирах в залата бадминтон, програмирах микропроцесори и създавах невронни мрежи, получих и ценни уроци. Имах възможността да изляза от „розовия ми свят“ – грабнах тази възможност в две ръце и не съжалявам!

Приключенското пътуване през 2019-та година беше едно дългоочаквано откъсване от реалността. Маршрута, който избрахме, имаше крайна точка връх Мазалат. За първи път се чувствам толкова удовлетворена, че съм вървяла с часове. Това предизвикателство не е само за физическата сила, то в по-голяма степен е едно каляване на психиката. Всичко е въпрос на нагласа и това как се приемаш сред природата. Групата, с която бях на приключенското пътуване беше уникална. Бяхме изключително задружни и не очаквах, че планината би ни сближила толкова много.

Дойде време да разкажа малко и за това каква съм аз всъщност. Аз съм момиче на 18 години от град Горна Оряховица, ученичка в местната гимназия по електроника и електротехника “Михайло В. Ломоносов“. От малка имам интерес към електрониката и това как компютъра разбира какво татко му казваше да прави. В момента гледам със същата искрица децата, които проявяват интерес към тази сфера и се старая да им помогна да се развиват така, както аз имах възможност.

Реших да се включа в Наградата още в седми клас. Въпреки пречките, които срещнах по пътя и не можех да завърша ниво същата година, стигнах до момента, в който попълвам формата за ниво Злато. А ако говорим за време, то това е най-смисленото ми запълване на време. Най-възвращаемата инвестиция е тази да инвестираш време в себе си.

Уменията, които развих по време на програмата, бяха в областта на програмирането и технологиите. Започнах като „beginner programmer“, който си нямаше и понятие от това как да накара едно моторче да следи своето ускорение и да постигне едно плавно завиване на количката, с която котката си играе. В момента разработвам невронни мрежи, които се самообучават, и прилагам наученото на практика, на работа, у дома, когато има някакъв проблем, когато някой приятел има нужда от помощ.

Наградата ме промени много. Станах по-уверена и без притеснение общувам с непознати хора. И да, определено ми помогна да си намеря работа, защото вече знаех какво искам да правя. Потърсих и не след дълго открих фирма, която ми предложи да развие моите способности по-задълбочено.

Благодарение на Наградата разбрах, че да отиваш системно и да предлагаш своята помощ на организация или просто срещнат човек, или животинче на пътя, е нещо, което вече ти премисляш и правиш с цялото си сърце и умисъл. В такива среди няма как да видиш „лош“ човек, всички там са водени от желанието им да помагат.

Дали участието ми в Наградата ми помогна да срещна нови хора и да създам нови приятели? Не се бях замисляла колко странно звучи. Защо странно ли? Как една програма би ми помогнала да създам приятелства? По-скоро бих казала, че екипът в България, хората, които я поддържат, са ми помогнали да създам много приятелства. 

Разширих хоризонта си и погледнах на ситуациите, в които попадам, с други очи. Разбрах, че не всичко е математика и някакви аритметични пресмятания на една машина. Хора сме и това как един човек ще се чувства е стотици пъти по-важно от интересите ми. За тази промяна най-голямо влияние имаше направление Доброволчество. Дали защото бях в такава среда и видях деца, които изпитваха омраза към себе си, към това, че те са различни и го осъзнаваха…

Надявам се, че участието ми е било полезно дори и за един човек. Определям го като етап от живота ми, който беше много добре улучен и за това, което съм сега, в голяма степен е отговорна точно Наградата.

Полезна е, защото човек започва да осъзнава, че е един важен кадър, от който могат да зависят много важни въпроси. Ако е по-рано, то няма да има такъв голям ефект, а ако е по-късно –  ще се поучи от грешките си, ще се поправи, но няма да успее да промени миналото.

След програмата се чувствам много мотивирана, събрана, организирана и по-отзивчива. А следващата ми цел ще разберете съвсем скоро, когато запиша последното ниво.