Международната награда на херцога на Единбург – България приветства най-новият член на Почетния тръст на фондацията – Антоанета Календерова. В продължение на 23 години Антоанета Календерова е академичен директор на Частно училище “Дрита”. През 2019 г. става академичен директор на Britanica Park School, което днес работи с 40 участници в Наградата. Има богат опит в сферата на училищния мениджмънт; педагогическото ръководство, обучение и развитие; коучинга; управление на представянето на служители, както и английския език и литературата.
Антоанета вярва във възможностите пред неформалното образование и потенциала на младите хора, които както сама споделя имат нужда от стимули, насоки и подкрепа, за да отговорят на предизвикателствата на съвременният свят.
Щастливи сме, че в нейно лице имаме възможност да работим с иновативен, вдъхновяващ и ангажиран с развитието и реализацията на младите хора професионалист.

Като академичен директор на Britanica park school, кое е най-голямото предизвикателство пред младите хора днес? Каква е ролята на предизвикателствата в нашия живот?

– Предизвикателствата пред младите хора днес са много, но като че ли едно от най-сериозните е огромният информационен поток, който ги залива и от който те трябва да сътворят смисъл за себе си, за своите планове за бъдещето, за решенията, които ще вземат, за пътищата, по които ще поемат, за връзките, които ще градят.

Друго предизвикателство е публичността. Социалните мрежи оказват натиск върху тях да изграждат своя имидж на актуални и успешни, като често критериите за актуалност и успешност са изкривени. Ето защо младежите ни се нуждаят от среда, в която да се чувстват сигурни да пробват различни неща, да грешат и питат, да експериментират, без страх от осъждане.

А иначе, предизвикателствата са чудесен начин да бъдем във форма, да не попадаме в клопката на рутината, те ни изваждат от познатото и удобното, помагат ни да се развиваме.

Като член на Почетния тръст на фондацията каква е посоката, в която вярвате, че трябва да се развива неформалното образование у нас?

– Неформалното образование все по-уверено заема своето място в живота на младежите и това също е свързано с предизвикателствата, които стоят пред тях.

Много трудно става в динамичния свят, в който живеем, една централизирана образователна система да отговори на нуждите на всеки млад човек. Те са пъстри и различни и имат нужда от пъстри и различни стимули, насоки и подкрепа. И тук е ролята на неформалното образование. То дава възможност за развитие, което е индивидуализирано, персонализирано, задвижено от различни потребности и интереси. Един поглед върху многообразието от умения, които развиват участниците в Наградата, потвърждава моите думи.

Имали ли сте някога ментор? Кои са основните полезни неща, които научихте от него/нея?

– Да, и съм благодарна за тази възможност. До днес срещите с моя ментор, вече близък приятел, ми помагат. Основното, което научих е как да се отделя от даден конкретен проблем и погледна голямата картина, преди да взема решение. Както и винаги да държа на фокус голямата цел, причината, поради която съм се заела с дадено начинание.

Какво според вас е “специалното” в Наградата, което Ви мотивира да работите по нейното прилагане в училище?

– Наградата за мен е смисъл и средство. Тя дава възможност на училището да се превърне в общност, в която учители и ученици изграждат партньорски взаимоотношения, които им помагат да се развиват като личности и професионалисти.

Удовлетворението да виждаш как младежите израстват, стават по-самостоятелни, откриват своята страст и допринасят за положителната промяна на средата, е най-големият мотиватор за един учител.

Какъв е вашият съвет към младите хора днес?

– Съветът ми към тях е да бъдат отворени към света и хората, да бъдат критични към информацията около тях, да мечтаят и да сбъдват. Нека бъдат автентични и да вярват, че от тях зависи в какъв свят ще живеят.