Как се приготвят профитероли, рататуй и тартифлет? Каква е работата на липидите, нуклеинови киселини и нуклеотиди? Какво е вирусна репликация, дисконтиран процент, истинска и номинална възвръщаемост? Отговорите на тези и много други въпроси знае Ема Христова. Тя е на 18 години от Първа Частна Математическа Гимназия. Започва участието си в Наградата в началото на 2018 година и постига бронзово и сребърно ниво. Днес Ема е към края на ниво Злато. Споделя за себе си, че има разнообразни интереси, а Наградата и помага да ги структурира в график. Занимава се с моден дизайн, баскетбол, изучава френски език и френската кухня, латино танци, превежда образователни видеа и намира време да реализира една своя идея – нова училищна библиотека. 

Кога се срещна за първи път с Наградата?

-Няма да забравя момента, в който научих за Наградата. Тогава си казах, че това е “моето нещо” и трябва да мина през всички нива. Бях в 8-ми клас. Имахме час на класа, когато Ванисия и Станислава, постигнали и трите нива в Наградата, дойдоха в часа и ни разказаха за програмата и техните преживявания с нея. Споделиха колко забавни са приключенските пътувания, колко много са научили от целия проект. Аз се впечатлих изключително много и това ме мотивира да се включа. Исках да дам максимума от себе си и да мина през всеки един етап на този проект. Начина, по който те ни представиха Наградата, истински вдъхновени от проекта е нещото, което много силно ме привлече. Другият аспект, който ме задържа в Наградата е изискването да си поставя и изпълнявам конкретни цели. Аз винаги съм се опитвала да планирам какво искам да постигна и да вървя по пътя към тези цели. Затова програмата ми се стори като перфектното нови предизвикателство за мен. Моментът, в който започнах участието си в Наградата беше решаващ за целия ми живот занапред и за развитието ми като човек. 

Избираш да се занимаваш с изключително разнородни дейности. Кои са ти най-любими?

– Харесвам абсолютно всички дейности, с които съм се захванала в програмата, тъй като всяка една от тях ме е развила по различен начин.
Първата ми най-любима активност беше доброволчеството на ниво Бронз – да чета приказки на деца от предучилищната група на деца от моето училище. Целта беше да предизвикам интереса им към книгите, като четем и обсъждаме приказките заедно. Много обичам книгите и се радвам, че предадох този интерес и на децата и по някакъв начин съм допринесла за тяхното развитие. Комуникацията с тях ме научи на един различен начин на мислене, показа ми колко креативни и вдъхновяващи са децата. Не трябва да губим тези качества и усмивките си, когато пораснем.

На ниво Сребро и Злато превеждах образователни видеа в световноизвестната платформа Кан Академия. Отначало адаптирах видеа в сферата на химията и биологията. След това се захванах с икономика, тъй като реших да се насоча към тази специалност в университета. Прецених, че това ще ми е много полезно за кандидатстването и ще помогна на други желаещи да се задълбочат в тази сфера. За двете години в Кан Академи преведох над 80 видеа. Задълбочих се в микроикономика, макроикономика и финанси. Беше ми много интересно да науча повече за тази област. За да успея да преведа уроците, трябваше да проучвам допълнително терминологията, за да може да звучи възможно най-точно на български език.

Друго, което много ми хареса беше дейността ми в направление Умения на златно ниво – да изработя портфолио по моден дизайн, посредством специален софтуер. С менторката ми успях да създам професионално портфолио, състоящо се от 5 различни рокли, всяка от които представя различни части от природата и сезоните. Беше много интересно да се науча да работя със специализирана програма за моден дизайн. Видях колко неограничени възможности има, когато имаш вдъхновение и знания. 

От дейностите ми, свързани със спорт най-любими ми бяха латино танците. Това беше голямо предизвикателство за мен. Преди Наградата не бях ходила на танци. Притеснявах се да танцувам пред хора и ми беше трудно да се отпусна. С всяка следваща тренировка ми харесваше все повече – стана ми по-лесно да говоря пред публика. Станах много по-уверена. Танците ме научиха на координация, работа в екип и креативност. Нещо от което се страхувах благодарение на Наградата се превърна в една от моите страсти, без които днес не мога. 

За финал, но и може би най-значимото и запомнящо се беше моят проект в полза на общността. Създадох библиотека в моето училище за по-малките ученици, тъй като те се преместиха в нова сграда и там нямаше място, обособено за библиотека. Реших, че това ще бъде моята кауза. Лидерът ми в Наградата ме насочи в тази посока и ми предложи задачата. Веднага се съгласих, защото това е нещо много близко до мен. Освен това децата, с които провеждахме клуба по литературно четене учат в това училище и исках да го направя за тях, но и за всички останали, които са част от ПЧМГ. Когато видях колко се зарадваха децата, когато влязоха в библиотеката осъзнах, че всички усилия са си заслужавали. Трудностите, с които се сблъсках, когато работих по създаването на проекта бяха много, но нито за момент не си помислих, че имам възможност да се откажа, защото Наградата ме е научила точно на това – да не спирам да преследвам целите си, да бъда упорита и да не губя мотивация.

Отначало трябваше да подготвя 3Д интериорен дизайн на помещението. За да го направя се научих да използвам програма за интериорен дизайн, с която да създам подробни скици. Изработих план с информация за вида мебели, които са ни необходими и съответното им разположение в пространството. Подготвих финансов разчет, за да мога да представя проекта пред администрацията на училище и да бъдат отпуснати средства. Когато получих одобрението, организирах 3 кампании за набиране на книги с най-разнообразна литература, подходяща за деца. След това създадох база данни, в която включих всички книги, подредени по азбучен ред, автор и жанр. Нямаше да се справя без Лидера ми в Наградата Мила Стоянова, която много ми помогна по време на работата по проекта. Състоя се специално откриване на библиотеката. Едно от децата от първи клас ми каза, че е много хубаво и няма търпение да се научи да чете. Това ме кара да се чувствам горда и удовлетворена, че успешно изпълних мисията си – да създам нови възможности за децата и да им покажа, че когато имаш страст към нещо можеш да го постигнеш. Реализирането на целият проект ми отне около 8 месеца. 

Личи си страстта ти към книгите и четенето. Коя е любимата ти книга и автор?

– Една от любимите ми автори е Джейн Остин. Намирам нейния стил за неповторим и се възхищавам на начина, по който изгражда героите. Трудно ми е да посоча най-любима книга, но последната, която много им хареса е “Алхимикът”. Посланието в нея е много близо до мен – не винаги нещата се случват така като си ги представяме, но това не е причина да се отказваме.

Продължаваш ли да се занимаваш с доброволчески дейности?

– И след Наградата продължавам да участвам в доброволчески инициативи, защото те добавят смисъл в ежедневието ми и ме правят щастлива – знам, че развивам не само себе си, но помагам и на други хора. Продължавам преводите си в Кан Академия, като си избрах нова сфера, за да обогатя знанията си и да се предизвикам. Участвам и в други благотворителни дейности. Наскоро с група младежи създадохме една организация “Европейски младежки парламент – България”, за да могат младите хора у нас да имат същите възможности, както техните връстници в други европейски държави. Организацията съществува от години в Европа. 

Какви бяха за теб приключенските пътувания?

– Приключенските пътувания са една от най-незабравимите и най-предизвикателните моменти от програмата, изпитание за физическа и психологическа издръжливост. Преживях неща, които вероятно нямаше да ми се случат – да спя на палатка, което се оказа, че много ми харесва. Или например да готвя в планината, в доста по-сложни условия, отколкото вкъщи. Приключенията ме научиха да работя по-добре в екип, с хора, които не познавам. Научихме се да взимаме бързо решения и да правим компромиси, да се справяме в критични ситуации, да се изслушваме, да се забавляваме и да следваме предварително подготвения план и цели. 

Как близките ти възприеха участието ти в програмата?

– Родителите ми много ме подкрепят и се радват от участието ми в Наградата, защото това ми помага да съчетавам толкова много полезни за мен самата дейности. Те знаят, че интересите ми са изключително разнопосочни и се радват, че намерих проектът, който да ми помогне да ги съчетая. Харесва им, че по този начин развивам личността си във всяка една насока. 

Каква е ролята на Лидера ти в Наградата?

– Мила Стоянова, моят Лидер, ми вдъхваше увереност и ме мотивираше да продължавам да се боря за целите си, както и да избирам дейности, с които да се предизвиквам. Именно когато избирах нещо по-сложно, което не съм пробвала, тя много ме окуражаваше. Тя е много всеотдаен човек. 

Какво би посъветвала бъдещите участници в Наградата?

– Много харесвам този въпрос. Бих ги посъветвала да бъдат инатливи, упорити и в никакъв случай да не се отказват от Наградата, защото това е проект, в който ако положат достатъчно време и усилия ще промени изцяло живота им. Аз също се включих в Наградата след препоръка и бих се радвала много, ако моето участие е вдъхновение за някой друг. Бих им казала, да избират дейности, които никога не са пробвали или винаги са искали да опитат, но не са имали време и кураж, защото се впускат в изцяло нови неща – предизвикателството ще е още по-голямо и съответно ефектът от Наградата също. Наградата дава много повече, отколкото изисква.