Както добре знаете, а може и да не знаете, като се замислим, всяка организация, без значение правителствена, неправителствена, бизнес, формална и неформална, по закон и добра воля в края на годината подготвя, съгласува и одобрява отчет за дейността си за изминалата година. Ние също го направихме за Фондацията на Наградата в България.

Решихме обаче да напишем и представим дейността на Наградата и в по-различен вариант, формат и вид.

Нарекохме го НЕ ОТЧЕТ, понеже той разказва за НЕ-тата, които ни се случиха, както и за нещата, които НЕ намериха място в отчета, НЕ защото НЕ са важни и НЕ, защото НЕ искахме. И НЕ, това не е статия от НЕ Новините. Истинска си е и НЕ се шегуваме, а по-скоро опит да разкажем за изминалата година, не просто в цифри и снимки, а през разказ и уроци, които научихме и преживяхме.

Да започнем с януари, когато бе и националната ни церемония по награждаване на младежи, постигнали бронзово и сребърно ниво в Наградата. Наградихме 120 от тях, а залата във Военния клуб в София, НЕ успя да събере всичките ни гости, които искаха да отпразнуват постиженията на младежите в България. Разбира се за поредна година, Президентът на Р. България и НП Ема Хопкинс, посланик на Великобритания в България НЕ отказаха поканата ни и бяха с нас.

В рамките на 2018 НЕ одобриха 3 проекта, които написахме и подадохме към различни институции и организации. Е, добре де, 2 от тях подадохме отново в последствие и тогава нямаше причина да ни кажат НЕ, та ги одобриха. Това за пореден път ни напомни никога да НЕ се отказваме и да НЕ си и помисляме, че ако отговорът понякога е „НЕ“ да НЕ опитваме отново.

НЕ успяхме да бъдем одобрени и като домакин на Глобалния Форум на Наградата за 2021 г., като бяхме сред финалистите, но затова пък в Гана, където бе миналогодишният такъв форум, ни зареди с много вдъхновение и полезни контакти.

През 2018 доста често, чувахме НЕ от страна на училища и организации, с които искахме да работим в рамките на Наградата. Факт, че имахме и доста ДА-та, около 18 на брой, с които вече активно работим и вярваме Наградата им помага да изградят ключови житейски умения в младите хора, които да са готови за предизвикателствата на света.

Юли НЕ бе никак натоварен, като изключим обучението и подготовката покрай сертифицирането на обучителния курс за Лидери за ISO 9001, който пък през ноември ни донесе и потвърждение от МОН, че курсът дава един кредит на учители, които го преминат. И макар да НЕ бяхме много съгласни с част от изискванията и препоръките, в името на това да разпознаем работата на учителите и да им дадем заслуженото, нямаше как да НЕ се постараем.

През август пък, организирахме поредната Националната лидерска среща, този път НЕ в София, а във Враца. Освен хубавите спомени, споделеността и вдъхновението, си взехме и удовлетворението да имаме съмишленици и партньори не само в столицата.

През септември НЕ успяхме да си поемем дъх: кампания по лицензиране на нови училища, първата ни златна церемония, специален и много важен гост, в лицето на Джон Мей, Генерален секретар на Наградата, много срещи, много ангажименти, много хубави спомени и много НЕвъзможни възможности.

Последваха октомври, ноември и декември, в които пак НЕ се спряхме. Обучавахме нови Лидери, НЕ пропускахме образователно събитие, на което да разкажем за НАГРАДАТА, на моменти НЕ ни достигаха силите (включително и финансовите такива), но помощниците и съмишлениците ни НЕ ни оставиха и за миг.

Като цяло 2018 никак НЕ бе от спокойните и кротки години за Наградата. В същото време, вече НЕ се чувстваме нито като малка, нито като млада организация. Напротив, работейки вече от 5 години, с екип от 5 човека, в над 21 града, 56 организации и училища и над 700 младежи, вече сме с нагласата, че сме една от големите и устойчиви организации, работещи с млади хора в България.

Накрая, но НЕ по важност, няма как да НЕ благодарим искрено и много силно на:

• Организациите, които ни подкрепиха финансово и материално през изминалата 2018: Walltopia Bulgaria, Международен женски клуб София, Snow and wake, RINA Bulgaria, Посолство на САЩ в България;
• Целият екип на Президентството и Британското посолство, с които работихме пряко и косвено, като едни истински и устойчиви партньори;
• Център за Развитие на Човешките ресурси, който управлява програмата Erasmus+ в България, както и Международната Фондация на Наградата за подкрепата и доверието;

Благодарим и на всички, които ни казаха НЕ, по един или друг начин през годината. НЕ са малко, но това е още една причина да НЕ се отказваме, да се опитваме и продължаваме да вярваме, че Наградата има почва у нас и е необходима предпоставка за развитие потенциала и таланта на всеки млад човек в България.

И съвсем на финала, след толкова много НЕ-та, си даваме сметка, че може би НЕ звучи никак зле, като за 365 дни. И… ДА! НЕ смятаме да се отказваме или да спираме скоро ;)!

Може да разгледате нашия годишен отчет за изминалата 2018г. ТУК.