Казвам се Димана Давчева, на 15 години съм и живея в Пловдив. Истината е, че изкуствата са моята страст. Мога да прекарам часове, слушайки музика, пишейки истории, играейки си с четки и боички или четейки интересна книга. Също така обичам да пътувам, да научавам и изпробвам нови неща и да опознавам различни хора. А тук Наградата играе доста голяма роля!

В момента съм участник на ниво Бронз, но съм се амбицирала да завърша и останалите две нива. Надявам се един ден да стана и част от екипа на Лидерите, за да продължавам да допринасям за развитието на програмата. От близо три месеца съм горд Посланик на Наградата и мога да кажа, че вече съм по-запозната с промените, които прави програмата в живота на младежите. Благодарение на нея подобрих комуникационните и организационните  си умения и разширих драстично контактите си. Открих нови възможности за реализация и създадох нови приятелства. Многократно ми се налагаше да излизам от зоната си на комфорт и да изпробвам нови неща, но пък после разбрах колко важно е да си поставяш сам предизвикателства и да се целиш високо.

Според мен Наградата е един прекрасен начин да запълниш ползотворно свободното си време. А от около три месеца трябва да се справяме с допълнително такова. Пандемията, която обхвана света ни принуди да се затворим в домовете си, а ние трябваше да останем все така продуктивни и позитивни. Защото въпреки затрудненията в ежедневието си, животът трябва да продължи, а ние отново да се устремим към мечтите си. Наградата ни предоставя уникалната възможност да се забавляваме с нови дейности, докато опознаваме себе си и всичко, което ни заобикаля. А младите хора имат нужда да разберат на какво са способни, за да могат после да управляват един нов и по-добър свят.

За щастие аз бях една от първите, които успяха да адаптират дейностите си в Наградата за новото си ежедневие. Като цел за Физическата ми активност съм си поставила да избягам 10 км под 1 час и 14 мин. По принцип тренирах на пътечката във фитнеса, но после реших да бягам на открито, за да не съм толкова сред хора. Крайната ми цел за новото Умение е да завърша ниво А2 по испански език. Преди карантината ходех на уроци в езиковия център, но сега уча чрез видео уроци. И изпълнявах Доброволчеството си в младежки клуб Интеракт клуб Пловдив, като ходех на ежеседмични сбирки и комисии за отделните проекти. Сега трябваше да отменим събитията, които бяхме планирали и да измислим нов онлайн проект, който нарекохме ,,Знаеш ли това?”. Засега съм постигнала две от трите цели на направленията си в Наградата. Не беше лесно, но със сигурност се забавлявах!

Първото ми приключенско пътуване беше едно от най-забавните неща, с които съм се захващала. Маршрутът ни беше доста предизвикателен, така че крата ми не ми бяха много благодарни след това, но въпреки това мисля, че си прекарахме страхотно. Целта на проучването ни беше да разберем какви билки растат в тази местност и да наберем 4 различни вида. По време на пътуването с участниците от екипа ми се опознавахме, като усмивките от лицата ни не слизаха. Пяхме песни, говорихме за филми, книги и всевъзможни други неща. А приятелството, което завързахме се надявам да остане за дълги години.

Откакто съм част от Наградата начинът ми на мислене много се промени. Вече обръщам внимание на много неща, които преди това мислех за незначителни. Преди не смятах крайните срокове за нещо необходимо, но скоро ми стана ясно, че ако ги няма, ставаш склонен да отлагаш нещата във времето. Сега ми е много по-лесно да изразявам собствено мнение и да се изказвам правилно. Всъщност Наградата се оказа жизненоважна за мен, защото ме научи на неща, които все по-често ще ми се налага да прилагам в ежедневието си. И точно затова смятам, че повече младежи трябва да научат за Наградата, защото да опознаеш себе си и това на какво си способен е най-хубавото нещо, което животът може да ти даде!