Димитрина Тодорова е директор на Професионална гимназия по програмиране и иновации в гр. Бургас. През последните години работи по проекти, свързани с приложението на информационните технологии в образованието. Вярва, че екипът от учители трябва да намери подход към всеки един ученик, да открие неговите силни страни и да развива максимално неговата подготовка за житейската му реализация, да направи възможно намирането на пътя за усвояване на знанията и да накара ученика да участва пълноценно в обучителния процес. В интервюто за поредицата “Лицата на Наградата” г-жа Тодорова разказва за ролята и възможностите за развитие на неформалното образование в училищната институция, за нуждата образованието за всяко дете да бъде адаптирано спрямо неговото индивидуално развитие. 

През 2019г.  Професионална гимназия по програмиране и иновации в гр. Бургас става Лицензиран оператор на Международната награда на херцога на Единбург – България. Кое мотивира решението вашето училище да стане Лицензиран оператор на Наградата?

– В действителност образователната институция не е само място за учене и за трупане на знания. Отдавна трябва всички да осъзнаем колко съществено вътре в тази система трябва да участват елементи от социалния и икономическия живот. Всякакви форми на личностно израстване, социални каузи и участие в частични икономически процеси са изключително важни за младежите. Младите хора имат нужда от изключително добра подготовка за предизвикателствата на съвременния свят. При динамиката, която виждаме, че се случва днес, особено в последната една година много от хората, които работят на реалния пазар на труда трябваше да сменят или да актуализират своите умения в дигиталната сфера. Също социалните каузи, които трябва да преследваме, за да можем като общност да израснем са много важни. Тази изолация постави голямо предизвикателство не само към тийнейджърите, но особено към по-малките деца, в по-малка възрастова група – техните социални включвания са все по-ограничени. Това налага още повече общността, родителите, икономическите субекти, социалните субекти да се включват и да участват в този дигитален училищен живот, за да не чувстват децата изолацията толкова болезнено. Затова аз вярвам, че една от възможностите, които могат да имат децата е поставяйки си лични мисии през Наградата и постигайки ги, не винаги в реална физическа среда. Една мисия можеш да постигнеш и с връзки във виртуалното пространство. Има много примери за това.

Каква е ролята на училището – да изгражда отличници или личности?

– Сферата, в която ние подготвяме децата не е от най-леките. Всяка професия е много ценна, но тази е свързана с по-задълбочено познаване на математиката, на съвременните технологии, които динамично се променят. Нашата цел е по-скоро да им създадем ефективен начин за учене на технологии, да ги настроим положително и да свикнат с мисълта, че трябва да четат дълго време през живота си, което за българската образователна система е едно голямо предизвикателство. За нас като колектив е много важно децата да израстват като личности, не толкова като отличници, защото самата цел да бъдеш първи означава, че в повечето случаи оставаш самотен играч. Но в тези професии крайните продукти, които произвеждат компаниите са резултат от колективна работа. Няма приложение, няма технология, която да е създадена от един човек. Това са екипи от хора. Дори един човек да излезе напред в маркетингов план и да рекламира съответния продукт или да говори за него, зад него стоят много програмисти, инженери, поддръжка. Това са цели големи отбори, които играят една игра. Затова в целия процес на обучение, още от първия ден, в който децата дойдат в училище, през цялото време участват в дейности, при които са разделени по различен начин на отбори и преследват цели. Те се колаборират по различен начин, за да могат да свикнат, че не винаги си само с твоите приятели, а понякога ще се наложи да работиш и с други хора. Трябва да открием най-добрите качества в тях, да използваме своите най-добри качества, за да постигнем крайната цел. Нашата ориентация е по-скоро към компетентностно изграждане, израстването на личността и качества за екипна работа. 

Как се отразява Лидерската роля на троите служители?

– Много е добре да има един Лидер, който да подреди целите, малките стъпки, за постигане на тези цели, защото младите хора все още не могат да го правят. Имат мечти, но не знаят как да построят стълбата за постигането им. Аз мисля, че Лидерите, които отговарят за воденето на индивидуалните програми на всички деца, които участват в Наградата, имат ключова роля в тяхното израстване. Ние наблюдаваме, че децата, които са участвали в тази програма и са постигнали целите си са много по-целенасочени, организирани в дейностите, които имаме в училище, много повече следят за сроковете и постигането на ангажиментите си, което е една прекрасна тренировка. Могат да не спечелят златната значка, но дори само с бронзовата постигат прекрасни резултати, защото осъзнават, че постигането на голямата цел минава през малките стъпки. 

Защо мислите, че инструмент като Наградата може да развие потенциала на младежите? Има ли нужда формалното училище от подобни програми?

– Образователната общност не може да бъде мултифункционална. Това е ясно на всички. Ако разглеждаме в един аспект учителите, управленския персонал, родителите – те имат нужда от помощ, за да отгледат едно успешно дете или много успешни поколения в случая. Образованието произвежда точно това. Резултатът от него се вижда след години в действителност. Това е сектор от икономиката, който има най-дълга експозиция, от гледна точка на видимост на крайния резултат от неговото производство. Всяка една помощ, която би била включена към тези процеси и е професионална е от голямо значение. Защото всеки може да каже, че от добри намерения би помагал на образованието, но професионалните компетенции идват точно от тези външни сфери. Несериозно е да кажем, че един учител може да е компетентен по широка гама от теми, знания и компетентности, които са необходими на децата. Отглеждането, възпитанието и подготовката на следващите поколения е колективен труд. Не е отговорност само на родителите, или пък на учителите. То е труд на цялата общност и ние всички трябва да дадем сърцата си за тях, защото нямаме друго бъдеще. Ако имаме бъдеще, то минава през младите хора. Затова много вярвам, че всякакви неформални организации трябва да се включват по всякакъв начин, балансирано, за да не бъдат претоварвани и децата, в учебния процес или елементи от него.

Ако искате вашите ученици да са готови за “новия” свят, пълен с неизвестности, предизвикателства и нови възможности, то Наградата е инструментът, който може да ви помогне в това.

До 26.02 всяко училище в България има възможност да кандидатства в конкурса за училища “Готови за света!” и да стане Лицензиран оператор към Фондация “Международна награда на херцога на Единбург – България”, като попълни кратка регистрационна форма: https://intaward-bg.org/apply/ 

По случай своя 7-ми рожден ден Фондацията предоставя ексклузивно 30% намаление на лицензионната такса за първата година от участието в програмата на одобрените училища. Две училища, работещи с младежи в риск и младежи от малцинствени групи ще получат 70% намаление на лицензионната такса за първата година.