Разкажи ни за себе си, какъв човек си ти? 

– Аз съм Димана Давчева от Пловдив и накратко искам да опитам от всичко. Обичам да изпробвам нови неща, затова и списъкът ми с хобита никак не е кратък. Но най-любимите ми занимания винаги са били рисуването, слушането на музика, четенето и гледането на филми. А когато не правя нещо от изредените по-горе, най-вероятно съм заета да опознавам нови хора, да уча или да пътешествам насам-натам. За мое щастие, новите възможности никога не стихват!

Как се промени животът ти след награждаването ти през 2020г.? 

– На първо място бях изпълнена с наслада. Изключително горда съм от себе си, че показах постоянство и усилия, за да постигна целта си. Все пак не всеки ден ти се случва да те наградят, задето си се забавлявал три месеца. Но пък ето, късметът ми се усмихна! Както и на десетки други младежи. Страхотно бе да видя, че хората, с които един ден ще работя рамо до рамо, са толкова, ако не и по-устремени и непреклонни от самата мен. А след като вкусих от успеха на Наградата, бях решена да продължа напред и нагоре. Ежедневно полагах усилия да излизам от зоната си на комфорт, което не винаги беше лесно, но пък се оказа изключително ползотворно. Няколко пъти участвах в интервюта и допитвания на Наградата, където малко или много успях да дам яснота на следващите участници. Силно се надявам да съм успяла да мотивирам някого да продължи дейностите си, а защо не и вдъхновила да постигне нещо повече от планираното.

Кога се включи в Наградата и защо? Кое те мотивира да го направиш? 

– Приключението ми в Наградата започна във вече далечното начало на 2020г. Реших да стана участник поради няколко причини, но най-важната беше, за да се предизвикам да направя нещо много извън зоната ми на комфорт. Аз знаех още преди да започна, че за да успея да завърша нивото, ще са ми необходими постоянство (което не бе най-силната ми страна), умения за разпределяне на време (които също ми липсваха) и много самоконтрол (което се подразбира, че нямах). Тогава реших, че това ще бъде новата ми цел. А днес мога официално да се похваля, че мисията е изпълнена и имам значителен прогрес с по-горе изредените липси.

Какви бяха дейностите, които бе избрала в направленията в Наградата? Какви качества разви чрез постигането им? 

– В направление Физическа активност реших, че ще бъде предизвикателство да се науча да бягам на дълги разстояния. Е, бях права. Хубавото поне беше, че заедно с неизчезващата мускулна треска, придобих и издръжливост и удоволствие от спорта. Като ново умение избрах да науча испански език. Обожавам езиците, а този беше в списъка ми от много отдавна, така че се радвам, че имах повода да го науча. Освен постоянството, което трябваше да проявя в процеса, придобих цяло едно ново умение, което определено ще ми отваря много врати занапред. И накрая за Доброволчеството си станах член на Интеракт клуб Пловдив, където се научих на организация и отдаденост. Проектите, които организирахме бяха изключително забавни и спомените, които създадохме определено няма да бъдат забравени.

Какъв е ефектът от Наградата за теб? Кое намираш за най-ценно от нещата, които Наградата ти даде? 

– Ефектът от Наградата за мен, мисля че беше подобен за всички други докоснали се до нея. Тя ми вдъхна кураж. Изпълни ме с изключителна жажда за нови предизвикателства. С желание да се запозная с още невероятни хора като тези от борда на Наградата и участниците. И може би най важното – вяра, че мога да постигна всичко, което пожелая!

Как би определил/а участието си? Смяташ ли, че подобно преживяване е ценно за младите хора в България? 

– Да стана участник в Наградата беше едно от най-разумните ми решения. За мен беше изключително ценно да опозная себе си и да опитам неща, с които едва ли щях да се захвана, ако не беше тя. А за един младеж е важно да познава способностите си и да се стреми към нови висоти. Беше и наистина интересно да се запозная с толкова хора – всичките до един вдъхновяващи и целеустремени. Вярвам, че тези контакти ще ми послужат и в бъдеще, дори да е само за по една чаша чай на чист въздух!