Виктория Цветкова е участник в Наградата от ПЕГ “Йоан Екзарх”. Записва се в програмата през 2019г. на ниво Бронз. Днес продължава участието си на ниво Злато. В следващите редове разказва какво е доброволчеството за нея, какво и носи участието в различни инициативи и споделя някои от доброволческите дейности на Посланиците на Наградата, от които тя е част през тази година.

Човекът е строеж, мозайка от моменти. Всяка частица от този пъзел се свързва с нещо, с някого, с някога. Спомените са основен елемент от тази конструкция. Преплитането на съдбите позволява продължението на работата по изграждането му. Поводът, по който те се срещат се оказва ключов за стабилността и характера на творението на човека. Всички срещи, резултатът от които е доброто, се оказват съществени за изграждането на една личност. Това са мигове безкрайности, малки сфери огън, които топлят човешката душа, които греят и в най-тежките зими на човешкото съществуване, създават предпазен обръч около същината на човека, съхраняват го в облачните мигове, когато надеждата почти си е отишла.

Доброволчеството – акт на помощ, без очаквания, без интереси. То създава условията за откриване на доброто във всяка човешка душа, за връщане на надеждата на изгубилите я, за създаване на вечни приятелства, базирани на един миг светлина. 

Като глобална структурирана програма за неформално образование и обучение Международната награда на херцога на Единбург предизвиква младите хора да мечтаят смело, да празнуват своите постижения и променят света около тях. В своята философия програмата успява да събере толкова много, като ни учи сами да работим за себе си, по себе си. Учи на самодисциплина, гъвкавост, създава условията за развитие на креативността. В същото време Наградата успява да съчетае всичко това с добротворчетсво, като буди интереса ни към света, към общността. Благодарение на направление „Доброволчество“ ние участниците излизаме от своя балон на познанства, впускаме се в изследването на „онова, което е около нас“. Отваряме очите си за нашето обкръжение, започваме да забелязваме колко по-добре може да бъде, колко съдби биха могли да бъдат променени само с едно действие от наша страна. Наградата ни учи да бъдем хора, които не се страхуват от това да излязат от зоната си на комфорт, за да помогнат. Чрез нея виждаме колко полезни можем да бъдем. Наградата ни превръща в добротворци. 

Часовете, прекарани в работа по направление „Доброволчество“ са времеубежища, капсулиращи добрина. Те са част от пътя към човешкото у човек. Пътувайки назад във времето, връщайки се в тези мигове, аз виждам светлина. Успявам да усетя топлината на тези моменти. Сега, когато е минало известно време, успявам да забележа колко цвят са давали те на иначе сивото ежедневие. Хората, успяваме да потънем изцяло в рутинните си действия, които изпълват дните си, незапомнящи се поради своята повторяемост. Превръщаме живота в алгоритъм, в рецепта за съществуване. Тогава се появяват малките добрини, онези, които започват да движат механизма, които не са част от предварителния план, но в крайна сметка се оказват основен смисъл на това да сме тук, Да бъдем добротворци е да бъдем живи, да бъдем хора, да сме носители на доброто.  

По случай Международния ден на доброволчеството ние – Посланиците на Наградата в България искаме да споделим какви са част от доброволческите дейности, в които участваме и какво ни “дава” това.  Посланиците разказаха за своите разнообразни дейности и причината, поради която са ги избрали. В разказите за това какво за тях се е оказало най-ценно в това да бъдат добротворци за пореден път се доказа, че този, който дава, получава. Всички започват своите дейности безкористно, без да очакват отплата, без да търсят лична изгода от цялото преживяване, но в крайна сметка те печелят не по-малко от тези, на които са помогнали. Те говорят за вълшебни усещания, за възможността да бъдеш част от нещо, много по голямо от теб, за усмивки, за промяна. Някои от тях срещат в избраната дейност предизвикателство, изправят се срещу своите страхове и докато помагат, успяват да ги преодолеят. Други намират сила в това да „поемат от това на човека, на който му е тежко“. Трети намират общност от хора, заедно с които се изправят срещу трудностите. Но това, което събира всички, това, което води всички по пътя на доброто, са усмивките на хората.

“Опитвам се по време на малките задачи които си поставяме да се замислям защо съществува тази и други подобни кампании. И се опитвам за науча повече за създаването и смисъла им.” – разказва Калина Петкова, избрала да подкрепи кампанията “Капачки за бъдеще”.

Симона Кръстева, разказва, че нейната кауза е записване на аудио книга, която да бъде включена в сайт за хора със зрителни проблеми. Този сайт е направен от момиче от училището ѝ като нейна дейност за доброволчество и също така много други участници се включват в инициативата. Избира тази дейност, защото иска да помага на хора в нужда, както и заради ползите от литературата,която изучава в училище. 

“Развитие на лидерски умения в младежи и подпомагане дейностите на НПО и Студентски съвет при МУ – Варна. Избрах тази дейност, защото ми помогна да разширя хоризонтите си, да изпробвам нови неща и да извършвам  различни дейности. Например, организиране и участие в събития от различен характер, представяне дейността на НПО-тата в различни форуми, създаване на изделия, писане на текстове, провеждане на обучения и много други дейности, подпомагащи развитието на “уменията на 21 век” в младите хора.” – казва Ивелина Борисова за доброволческата си дейност, в която участва в продължение на трите нива в Наградата.
“Последствията от труда ми са най-важни в работата ми . Хората, които ще срещна; каузите, които ще подкрепя; посланията, които ще предам; усмивките, които ще предизвикам и най-вече знанията и уменията, които ще придобия ме карат да се гордея със званието “доброволец”! Най-ценно за мен е да помогна на каузата или човека в дадената ситуация – да бъда полезна на себе си и обществото!” – добавя още тя.

Казват, че усмивката е най-голямото добро, после всичко е лесно. Смятам с това ще се съгласят всички участници на Наградата. Лично за мен усмивките на хората, с които се срещах в пределите на това приключение, бяха като гориво, което ми позволяваше да продължавам напред, да придобия увереност и да повярвам в значимостта на благотворителната дейност. Разказите за тези усмивки пък будят желание за преживяване на същото – доброто се разпространява и още повече хора се включват със своята добрина. Създава се отряд от добротворци. Пък и нали знаете, доброто е заразно. То расте и се храни от нас, нашите действия и нашите усмивки. С малки постъпки ние му помагаме да завладее света.

Както казах, мисля че човекът е мозайки от спомени и моменти. В книгата на Георги Господинов „Времеубежище“ открих сентенция, която ме накара сериозно да се замисля. Тя гласи: „Ако не сме в нечия памет, има ли ни изобщо?“. И наистина, не сме ли ние пъзел от споделени мигове, не сме ли частици от различни истории? Не е ли важно как ще бъдем помнени, не определя ли това какви сме ние? И да, разбира се, никога не можем да знаем как ще ни съхрани нечия памет. Нещо обаче ме кара да си мисля, че добротворците на Наградата винаги ще бъдат откривани като лъч светлина в сборника от спомени на хората, с които са се срещали. Вярвам, че те винаги ще бъдат поводи за усмивки и това е едно от нещата, които ме карат да съм безкрайно благодарна на по-малкото си Аз за решението да участвам в Наградата. Представила вече мислите си относно направление „Доброволчество“, единственото, което мога да кажа, най-доброто, с което мога да завърша този текста, е кратко обръщение към хората. Бъдете добри, правете добрини, помнете доброто и се борете за него!