Поли е част от 4-те приключенци, участнички на ниво Бронз от ЧПГ “Образователни технологии”. Включва се в Наградата в 8-ми клас, но поради пандемията не успява да проведе своето приключенско пътуване. Днес, две години по-късно, се организира заедно с нейни съученички, с които заедно се отправят на приключение във Витоша, за да изследват растителните видове и да създадат описателен хербарий.  

Началото

– Не бях ентусиазирана от новината, че трябва задължително да отидем на приключенско пътуване. Трябваше да отделим доста време и това беше първото предизвикателство – да се съобразим и да открием удобно време за целия ни екип.

С напредване на времето, когато уточнихме маршрута, запознахме се с детайлите и целите на приключенското пътуване започна да ми става интересно. Сега определено мога да кажа, че това беше най-хубавата, емоционално зареждаща и незабравима част от цялата програмата. Такова пътешествие в гората, в което трябва да разчиташ само на себе си, да си разчетеш картата и да се ориентираш, прави предизвикателството по-интересно и те оставя с чувство на независимост. Това, че трябва да следиш пътя, да внимаваш, да се концентрираш ни въвлича много повече в преживяването. 

Преживяването

– Проведе се във Витоша. Тръгнахме от Княжево заедно с друга група и по маршрутите ни имахме много пресечни точки. Държаха по-бързо темпо, а ние изостанахме. Спряхме се на Дендрариума, където си приготвихме сандвичи. Продължихме към хижите на БАН. След това трябваше да стигнем до хижата на Момина скала. Имахме известни неразбирателства по пътя, но успяхме да ги преодолеем. Целта на експедицията ни беше да изследваме 10 растителни вида, правейки хербарий и в последствие проучване за тях. Бяхме късметлии, защото се оказа, че се движим по Алеята на билките. От там набрахме 10 растителни вида и когато се прибрахме ги изсушихме. 

Поради лошите метеорологични условия се наложи да пренощуваме в хижа. Обилният дъжд беше намокрил всичко и нямахме сухи материали, с които да си запалим огъня. Но пък това ни провокира да импровизираме, защото си бяхме взели месо, което трябва да изпечем. Бяхме толкова удовлетворени, когато се добрахме до нея, поради умората и много променливата темретура. 

Вечерта в хижата се засякохме с другата група. Сприятелихме се бързо, защото имахме много общи теми за разговор и сходни предизвикателства. Беше много приятно, играхме на различни игри и си говорихме до късно. Прекарването на хижата заедно беше най-забавната част. Определено кулминацията на приключенското беше тази вечер. 

През втория ден вървяхме заедно и имахме възможност да си говорим дълго. Физическата издръжливост беше предизвикателство, което ни затрудни. Имаше участък от терена, който преодоляхме трудно, но успяхме. Беше много забавно и непрекъснато се шегувахме. Сега си поддържаме връзка с тях, въпреки че не се познавахме преди това.

Трябваше да стигнем до лифта на Драгалевци, да минем през хижа Кикиш, Камен дел, Бай Кръстьо и след това да се озовем точно на лифта. Втория ден беше много по-лек – нямахме изкачване и през цялото време се наслаждавахме на гледки и приказки с другата група. 

Предизвикателството

– Обичам да ходя на преходи, но единственото ми притеснение беше как ще се сработим с групата, защото знаех, че другите не са страстни планинари и че няма да успеем да поддържаме едно темпо, ще имаме неразбирателства накъде да тръгнем. По време на прехода се наложи да ги върна по пътя, защото групата не гледаше табелите. Трябваше да се сработим и да ги убеждавам дълго, защото те бяха уверени в посоката. Когато човек не ходи често в планината се чувства по-несигурен и това дава отражение. 

За мен беше трудно да поддържам едно темпо с групата ми. Момичетата имаха нужда от чести почивки, а на мен това ми се струваше излишно. В тази връзка имахме известни неразбирателства, защото аз избързвах, после се връщах, но трябваше да се сработим някак. Не знаех, че мога да се катеря толкова и да проявя издръжливост. Обичам да ходя на планина, но никога досега не съм се предизвиквала на такива преходи. 

Съвет към младите приключенци

– Да не прекаляват с багажа, защото пътят е много и това ще ги измори бързо. Да бъдат умерени в това, което взимат – само най-необходимите вещи.