Блог

Истории за Наградата

Положителен опит + Ползотворните отношения + Позитивна среда = Положително развитие на младежта

Положителното младежко развитие е термин, който все повече набира популярност през последните няколко десетилетия. Понятието се дефинира като умишлен, просоциален подход, който ангажира младежите в техните общности, училища, организации, групи от връстници и семейства по начин, който е продуктивен и конструктивен; разпознава, използва и подобрява силните страни на младите хора; и насърчава положителните резултати чрез предоставяне на възможности, насърчаване на положителни взаимоотношения и предоставяне на подкрепата, необходима за надграждане на техните лидерски умения.

Младежкото наставничество е инструмент за създаване на връзка между ментори и млади хора, които се нуждаят от грижовен, отговорен възрастен в живота си. Възрастните наставници обикновено не са свързани с младия човек и работят като доброволци чрез програма за социални услуги в общността или училището. Целта на програмите за менторство на младежи е да подобрят благосъстоянието на младите хора, като предоставят модел за подражание, който може да ги подкрепи академично, социално или лично. Тази цел може да бъде постигната чрез училищна работа, комуникация или участие в различни дейности.

С над 60 годишен опит, Наградата е доказала благоприятен ефект на този инструмент върху развитието на младите хора. Виктория Еленкова, постигнала ниво Злато в Наградата споделя за своя ментор в направление “Умения”:

“Изключителен професионалист. Човек открил и следващ своето призвание на учител и ментор. Дама, която прелива от положителна енергия. Пример, който може да вдъхнови и мотивира всяко дете.”.

В тази връзка през януари искахме да насочим вниманието към Менторите в Наградата. Към професионалистите, които, често дори безвъзмездно, оказват подкрепа, споделят своя опит и знания с  участниците. Под надслов #МоятМенторвНаградата споделихме историите на 11 Ментори, подкрепящи младите хора в различни направления на програмата.

Соня Шолева, учител по физика и астрономия в Национална финансово-стопанска гимназия споделя, че се чувства  въодушевена от идеята да помогна на млади хора да усвоят умение  извън класната стая. След като научава за Наградата тя открива възможност за контакт с учениците си на по-различно ниво. Соня предлага да стане ментор на група младежи, участници в Наградата от гимназията и да ги научи да плетат.

“Часовете по плетене ни разтоварваха от напрегнатия учебен ден и ни зареждаха с позитивна енергия. Всички бяха много мотивирани и упорити. Атмосферата беше приятелска. Споделяхме преживявания и се забавлявахме.”

– споделя тя.

“Щеше ми се когато аз бях ученик в горните класове да имах възможността да общувам и да бъда напътстван от ментори. Това са хора от практиката. Съвсем различно е от учител. Менторът може да те научи на самата професия, какви стъпки да поемеш за да успееш в нея, да ти помогне да отсееш важното и да разбереш върху какво трябва да наблегнеш, за да станеш наистина добър професионалист. Но най-важното е, че менторът вдъхновява, подкрепя, дава начален тласък по пътя към мечтата! Няма по-ценно нещо за един младеж поемащ първите стъпки в ново начинание.”

– разказва Кристиан Либих.

Той е парамедик и запален доброволец. Участвал е в спасителните и възстановителните дейности след наводненията в Аспарухово и Мизия, както и в медицински мисии в Африка, Централна Америка и Индия. В момента, по време на епидемията, изпълнява гражданския си дълг и работи в Ковид отделението на УМБАЛ „Александровска“.
За него менторската роля е едновременно чест, удоволствие и голяма отговорност, защото “един ментор може да вдъхнови младежите и още повече да засили желанието им да следват една посока, а може и да ги откаже напълно, ако видят в него липсата на ентусиазъм към това което прави.”

Освен позитиви за младежите, техните ментори също не остават с “празни ръце”. Като майка, съпруга, изследовател на храната и нейното приготвяне Йоана Петрова намира време да се занимава професионално със сладкарство и пекарство и да води кулинарни курсове за професионалисти и любители. Като свое  хоби поддържа кулинарния блог “Кулинарно – в кухнята с Йоана”.

“Да бъда ментор означава не само да давам напътствия и да окуражавам, но и да мисля по-креативно. Освен радостта от това да бъда полезна и да насърчавам, имам и възможността да уча от своите ученици. Понякога те ми дават друга гледна точка, върху която да помисля, а когато говорим за приготвяне на храна – това може да бъде и много вдъхновяващо.”

– разказва за своя опит като ментор на Ана-Мария Иванова в направление “Умения”, която си постави за цел да сготви 13 рецепти от блога за 13 седмици в рамките на своето бронзово ниво. 

В кампанията се включиха още:

  • Цветомила Димитрова, част от „Маркетинг“ екипа на Издателска къща „Хермес“;
  • Лилия Борисова; учител в 90 СУ “Ген. Хосе де Сан Мартин”;
  • Юлия Бързашка; учител по физика и математика;
  • Ради Арнаудов; програмист и преподавател по японското бойно изкуство айкидо на деца и възрастни;
  • Диляна Стойчева, младежки работник съм, част съм от екипа на Младежки дом-Търговище;
  • Божидар Касабов; студент по дентална медицина в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ гр. Варна, председател на Студентски съвет при Медицински университет – Варна и заместник-председател в ресор „Здравеопазване“ към Националното представителство на студентските съвети.
  • Ясен Янков, преподаване на Айкидо;
  • Орлин Димитров, инженер;
  • Деян Петров, преподавател, изследовател, музикант и собственик на Dizzy Grooves.
*Може да откриете линк към интервютата с всички Ментори, като кликнете върху името им!

Благодарим на всички ментори, които подкрепят и насърчават развитието на младежите в Наградата у нас! Силно вярваме, че тяхната отговорност, времето, което отделят и професионализма, с който подхождат към младите хора,  допринасят за развитието не само на тях, но и на средата и общността.