Блог

Истории за Наградата

Рада Пандева: “… с Наградата поех ангажимент – най-вече към себе си.”

Разкажи ни за теб, какъв човек си ти?
– Любопитен, толерантен, верен приятел, таласофил (човек, който обича морето), добротворец. Обичам спонтанните пътешествия с приятели и моментите, в които се смеем до пръсване 🙂

Как се промени живота ти след награждаването през 2018г.?
– Още преди първото ми награждаване през януари 2018 знаех, че ще продължа с ниво Сребро, защото Наградата ме вдъхнови да искам да се предизвикам отново.

Кога се включи в Наградата и защо? Кое те мотивира да го направиш?
– Запали ме по-голямата ми сестра, която по онова време беше започнала Златото в училището, в което учеше тогава, във Великобритания. Стори ми се изключително предизвикателно и животопроменящо, каквото и се оказа впоследствие 🙂

Потърсих лицензиран център на Наградата в Пловдив и така открих НАРД (Национален aлианс за работа с доброволци), който в последствие се превърна в мой втори дом и там срещнах едни от най-добрите си приятели.

Какви бяха дейностите, които бе избрала?
– За ниво Бронз избрах Български жестомимичен език като умение, във физическото направление – фехтовка, а доброволчеството ми започна в НАРД. 

За ниво Сребро – Британски жестомимичен език като умение, йога за физическата част, а частта с доброволчеството ми се разрасна с инициативи не само в рамките на НАРД, но и във Фондация “Поколения заедно” и Time Heroes.

За Златото, което в момента завършвам – Академично гребане, нетбол и фитнес за физическата си активност, доброволствах като Езиков лидер в училище като помагах на по-малките ученици с испански език, и посещавах местния Дом за възрастни хора преди Ковид пандемията. Умение – да свиря на укулеле.

Какви качества развива чрез постигането на своите цели?
– Когато станах доброволец към НАРД и това се превърна в част от ежедневието ми, ми се искаше да бъда навсякъде, да се включа във всяка възможна инициатива – социална, спортна, културна. Трудността дойде от това, че тъкмо бях приета в ново училище, започвах да изучавам нов език – испански, в ЕГ “Иван Вазов” в Пловдив), а и пътувах ежедневно, защото не живеех в П-в, и понякога се налагаше да е по няколко пъти на ден, за да успея да помагам активно. Затова трябваше много бързо да се науча да организирам времето си, така че едното да не е за сметка на другото. И се научих да управлявам времето си, така че да ми стига за всичко, което искам да направя.

Определено станах и по-отговорна – захващайки се с Наградата поех ангажимент – най-вече към себе си, и много исках да го изпълня.
Безспорно се подобриха и комуникационните ми умения – извън индивидуалните направления ставаш и част от екип и това, освен в доброволчеството, е особено важно при приключенските пътувания.
Но мисля че най-важното качество, което развих благодарение на Наградата, е постоянството и увереността в собствените си сили.

Какъв е ефектът от Наградата за теб?
– Благодарение и на Наградата аз съм човекът, който съм днес – по-смел и по-уверен. Насърчението да се впусна в доброволчеството тъкмо навършила 15, да се осмеля да изляза от зоната си на комфорт, да пробвам неща, които никога не ми е било и хрумвало да пробвам, и това впоследствие да се окаже важна частица от моя житейски пъзел с целите, които постигнах и с опита, който натрупах, е безценно.