И както вярваме в Наградата, ние като възрастни имаме отговорност да създадем привлекателна образователна среда, в която ученето да се случва във всеки един етап от живота на младите хора в България, защото те не само са нашето бъдеще, а и нашето настояще. Не е необходимо да бъдат ангажирани непрекъснато, достатъчни са само няколко часа, които да отделят за да участват в дейности след училище като спорт, доброволческа дейност или да развиват уменията си в музиката, изкуството или науката. Освен това, извънкласните дейности ги подготвят за бъдещето, като ги научават на ключови умения като управление на времето и изграждане на постоянство.
Споделяме ви какво е Наградата през погледа на една майка, чийто син успешно е постигнал ниво Бронз в Наградата, а сега участва на ниво Сребро. Той е Никола Илиев, на 15г., ученик от Частно средно езиково училище “Дрита”
Бихте ли се представили с няколко думи? Разкажете ни за Никола, участник в Наградата на ниво Сребро.
– Аз съм Мая, майка на тийнейджър, с притеснение очакваща “екстрите” на пубертета. Синът ми е Никола, на 15г. и единствено дете на майка си, получаващ 100% от нейното внимание и изисквания. Щастливец! 😉 Когато не учи, играе на PS (конзола) – самостоятелно, в група или с приятели. Най-голямото му разочарование е, че не може да играе денонощно. Обича животните и малките деца, защото по природа е грижовен и отговорен. Има особено силно развито чувство за справедливост.
Какво беше вашето първоначално впечатление за програмата?
– Не знаех какво точно ще означава това за мен, за сина ми – в какво се изразява, каква е ангажираността, с какво ще му помогне за в бъдеще. Обаче прегърнах идеята, защото това би означавало разнообразие в заниманията му и по-малко време пред PS.
Какъв е ефектът от програмата върху Никола?
– Както казах, той е отговорен към всички занимания, с които бива ангажиран. С отговорност и старание подхожда както към ученето, така и към ангажиментите, свързани с програмата. Така, че в това направление промяна няма. Обаче, Никола вече може да си приготви топла вечеря, с която би впечатлил момиче. Никола може да обгрижва болни животни, оставени на лечение във ветеринарната клиника. Никола се състезава със себе си, стреми се към по-добри резултати в спорта, защото има нормативи за покриване.
И накрая, за мен най-големият ефект от Наградата е, че моят син, 15-годишен тийнейджър, има ангажименти, има цели, има разнообразни дейности за вършене, които, първо, са различни от игра на конзола и второ, разширяват кръгозора му – той знае и може повече неща, контактува с повече и различни хора.
Кое е това, което Наградата дава и не може да се научи в класната стая?
– В училище децата ни получават академични знания, а животът изисква практически умения. Според мен това е основният недостатък на образователната система. Често децата ни, въпреки че са завършили с отличие, се оказват неподготвени за живота. Програмата помага в това отношение, защото ангажира децата с практически занимания, които им дават повече, отколкото те самите могат да си представят.
Като родител, смятате ли че участието на младежите в извънкласни дейности помага за тяхното личностно развитие? Защо?
– Наскоро прочетох в една книга дефиниция на Успех. Успешен човек е този, се казва в тази книга, който е открил гения в себе си и го е развил. А това носи Щастие. Не е задължително Геният да е академичен (синът ми няма да е следващият Айнщайн), геният може да е практически и да има най-различни проявления, за което се изисква просто да се опитва едно и второ, и трето. Или иначе казано, как ще знаеш, че обичаш банани, ако никога не си опитвал банани?! Затова извънкласните занимания са задължителни!
Бихте ли препоръчали Наградата и на други родители, като ефективен инструмент за личностно развитие на техните деца?
– Извънкласните занимания са задължителни, както вече казах. Те обаче са ангажимент и за нас, родителите. Понякога сме склонни да ги пропуснем, заради напрегнатия график и безкрайните ангажименти. И аз не правя изключение. Обаче какво ще прави вашият тийнейджър междувременно? Освен стандартното – игри на PS? През главата ми минават няколко доста притеснителни “активности”. И точно те са тези, които ме карат да се събера и да продължа. Защото инвестицията в бъдещето на детето ми е най-добрата инвестиция в живота ми, а това не се изразява единствено в избор на добро училище. Децата ни трябва да опитват различни неща, за да могат да открият Гения в себе си!