Казвам се Димана и съм на 17 години. Завърших ниво Бронз и сега участвам на ниво Сребро. До Злато не знам дали ще стигна, но с времето ще разбера. Аз съм от онези хора, които са разпиляни навсякъде. Интересувам се от какви ли не неща и искам да пробвам всичко, но винаги излизам с оправданието, че нямам много време, имам да уча или ходя на репетиции. Занимвам се със съвременен и модерен танц вече 10 години и от там съм научила много полезни неща.

Преди да стана участник в Наградата винаги след училище отивах на репетиици, а в дните, в които бях свободна или излизах с приятели, или се прибирах да уча. Ако нямах да уча и не ми се излизаше навън си стоях вкъщи и както всеки тийнейджър забивах нос в компютъра, гледайки сериали. Не че още не го правя, но по-рядко. Бих казала, че обичам да гледам сериали и филми, но не запълвам времето си пълноценно. 

След като започнах Наградата вече имах с какво да запълвам времето си освен с гледане на филми. Този един час в седмицата за всяко направление убиваше скуката и променяше моето ежедневие. Срещнах много нови хора, развих умения, които винаги са ми били интересни, но ми е липсавла мотивация да се захвана с тях. Точно това дава Наградата – мотивация и желание да се развиваш и да разбереш, че дори само с един час на седмица можеш да научиш много. 

Разбрах за Наградата от майка ми, която като всеки родител иска да помага на детето си да се развива и да става по-добро. Един ден тя ми изпрати линк към сайта на програмата, но аз не обърнах много внимание. Тя не се отказа толкова лесно и не спря да ми говори поне няколко дни, след което аз се примирих и казах “добре”. Запозна ме с Люба и Ива, които срещнах за първи път в офиса на Наградата.

Разказаха ми за Наградата с едно такова добро настроение и ми показаха защо е смислено. Може би когато приключи разговорът не бях напълно убедена дали искам да пробвам, но нещо ми подсказа, че си заслужава. Дали беше моливът на Наградата или хубавите стикери, не знам. Така вече 2 години, даже скоро ще станат 3, съм част от приключението Наградата. 

В направление Умения избрах да се занимвам с творческо писане, тъй като в училище често парвим такива задачи и са ми интересни. Това беше и основното ми направление на ниво Бронз, за което трябваше да отделя 6 месеца. В началото не знаех какво точно ще правя в това креативно писане, докато не ми хрумна да пиша истории по снимки. Намирам някоя снимка, която ме грабва и пиша текст по нея. Започнах го лятото и след това, като всеки писател имах периоди, в които спирах, после пак започвах, но накрая успях да я завърша. Създадох книжка с 24 разказа, която нарекох “Общ албум с измислени спомени”. Никога не съм си представяла, че тези разкази ще бъдат четени от някой друг освен мен и моят ментор. Аз съм от хората, които не обичат да им четат какво са написали. Благодарение на моя лидер Любомира Велчева, която не се отказа от идеята си, отпечатахме първото издание. Продажбата на книгите беше с цел да събера пари за приюта за кучета в Богров, който има нужда както от финансова подкрепа, така и от доброволци, които да даряват любов на кучетата.

На много мои приятели съм разкавала за Наградата, казвайки им колко е интересно, и че имаш свобода да правиш това, което ти харесва, а не това, което трябва. Разказвала съм им както за приятните, така и за трудните моменти, един от които ми беше да си поставя цели. Винаги ми е било трудно, но с времето се научих. И това умение много ми помага в организирането на времето ми. Доброволчеството, от друга страна, ми показа с колко малко можеш да постигнеш много. Да отидеш до Богров и да разходиш 4 кучета пак е по-добре от 0. Отделяш от времето си, за да направиш някой друг щастлив.

Както казах по-нагоре, Наградата е приключение, сблъсък с предизвикателства и купища забавни моменти. Най-хубавият момент за мен беше когато отпечатах книгата си. Това да видиш твои разкази отпечатани на хартия, събрани в книга с корица и всичко останало, е неописуемо чувство. Когато ми я донесоха вкъщи не можех да повярвам, че това е истина. Не съм мислела, че това е възможно да се случи, още повече да се продадат всички копия. Мислех си, че никой няма да прочете разказите ми, а те достигнаха до повече от 50 човека. 

Това, което ме провокира да се включа в Наградата беше, че ще се науча да съм постоянна. Това да кажа, че ще свърша нещо и наистина да го изпълня са две различни неща. Наградата ме научи да съм постоянна и мотивирана да изпълнявам целите си. Даде ми още самочувстие, научи ме да вярвам, че мога и да мога. Започнах Наградата с малко скептицизъм, но ми беше любопитно. По-забавно е от колкото звучи и се радвам, че не се отказах.

Трите неща, които бих казала на някой, който се колебае, са че “от опит глава не боли”, “пробвай, може и да е точно твоето нещо” и “ще имаш оправдание да правиш неща, които наистина обичаш да правиш”. И последно – това е шанс да намериш в какво си добър и в какво не.

Следващата ми цел е да се науча да бъда по-смела и по-вярваща. Да си поставям по предизвикателни цели и да не се страхувам да кажа “ДА”. 

Обогатете учебна си програма, като помагате на младите хора във вашето училище да развиват своя потенциал както в класната стая, така и извън нея.