Тя се казва Мила Кръстева и е на 16 години. Учи в Първа частна математическа гимназия и участва в Наградата на ниво Бронз. В направление Физическа активност си поставя за цел да пробяга 12 км, за да повиши силовите и функционалните си възможности. За свое умение има желание да се научи да разбира в коя гама се свири конкретни произведения и кои са акордите им само по слух. В своето доброволчество се отдава да помага на деца със СОП, на които преподава. В свободното си време обича да твори с ръце и да създава от нищо – нещо, както сама ни сподели. А ето какво разказа за първото си приключенско пътуване в Наградата, за екипа и за ползите от участието ѝ в програмата.

“Когато бях 7-ми клас, учителите ни разказаха за Наградата и ми се стори интересно, защото можех да имам “оправдание” да правя неща, които обичам повече време през седмицата. Дълго обмисляхме с Лидера ми какви да бъдат поставените от мен предизвикателни цели. След като ги избрахме най- вълнуващото беше да започна да работя по тяхното постигане и се почувствах удовлетворена, когато след 6 месеца ги завърших, защото без да усетя, бях натрупала доста опит.
Вълнувах се за Приключенското пътуване, защото ми беше първото и щях да бъда с хора, които не познавам. Въпреки че често планинарствам и спя по планините, пак малко ме беше страх.
Благодарение на Наградата се научих как да се оправям в непозната среда – с нови хора, да се ориентирам само по карта и компас и как да гоня малки лисички гостенки.
Най-предизвикателното за мен бяха непознатите хора и сработването с тях, но за мое щастие, всички бяха готини и неконфликтни.

Екипът за нашето приключение се състоеше от пет момичета от различни училища на различна възраст и едно момче. Кръстихме се “Хъшове” и целта ни беше да почистим безразборно захвърлените боклуците по пътя. Още на първият ”check point” видяхме, че това е сложна задача, защото имаше доста боклук и то тежък- стъклени бутилки, джанти, както и други оставени отпадъци, а там където очаквахме да намерим кофа нямаше. Пренасяхме няколкото торби боклук и двата дни, и ги изхвърлихме чак в селото. Маршрутът не беше изморителен, но се изгубихме на няколко пъти и добре, че бяха хората в гората и супервайзорите, за да прекратят нашето лутане. Всички бяхме донесли много храна и си приготвихме вкусни пържоли и спагети. Вечерта играхме на различни игри, които ни сплотиха още повече. Времето също беше на наша страна.
Преходът беше кратък според изчисленията ни, но не и в нашия случай. Тръгнахме по грешен и тежък маршрут и след като установихме, че сме се загубили, търсехме всякакви други маршрути, за да не катерим един страховит баир, но накрая ни се наложи да го минем.
Когато стигнахме в Долни Пасарел бяхме изморени и леко изгорели от парещото слънце. Имахме 10 мин. докато автобуса дойде, затова предпочетохме да направим обобщението на деня докато пътуваме. Цялостното преживяване беше интересно и вдъхновяващо!