Десислава Манолова е на 18 години от София. Започва своята Награда през 2016 г., като участник на ниво Злато през фондация “Стъпка за България”. В направление Физическа активност си поставя цел да подобри спортната си култура и да научи 20 нови упражнения с помощта на фитнес уреди. За да развие уменията си, тя се изправи пред предизвикателството да завърши две нива по английски език – Intermediate и Upper-Intermediate в срок от 1 година. Доброволческата си дейност извърши в “Музейко”, като в продължение на година и половина предава знанията си в областта на природните науки на посетителите. Работи и в градската библиотека във Велико Търново, което е част от нейният проект в полза на общността.

Деси ни разказа за своето участие в Наградата, споделяйки за водещата роля на програмата в нейното личностно развитие и изграждане на характер:

Кои са 5те думи, които те описват най-точно?
– Това да си направя обективна самооценка, само по себе си изисква да съм честна, първо пред мен самата. Освен честна, бих се описала като отговорна личност, която обича да се впуска в нови начинания, за това бих добавила, че съм и инициативна. А едно от нещата, с които се гордея най-много е, че винаги подхождам към предизвикателствата с усмивка и съм много позитивен човек. И не на последно място смятам, че съм амбициозна, което пък ми помага да преследвам целите си докрай.

Каква е твоята история в Наградата?
– Моята история  започна преди повече от 2 години, когато съвсем случайно чух за Международната награда на херцога на Единбург. По онова време аз бях доста срамежлива, свита и притеснителна. Това определено ме спираше да общувам свободно с непознати, пречеше ми да се осмелявам да правя нови неща и да преследвам мечтите си. Затова  реших да се изправя срещу собствените си страхове и да ги победя. И като всяко дълго пътуване и това започна с една единствена стъпка. Свързах се със своя Лидер в програмата и си поставих лични цели в различните направления. Като доброволец открих колко много ми харесва и колко щастлива ме прави работата с деца, и че няма нищо лошо понякога и възрастните да си припомнят какво е да си дете. В направление Умения развих знанията си по английски език, а Физическа активност съчетах с приятелите си.

Наградата ме научи на постоянство и упоритост, благодарение на нея намерих нови приятели с общи интереси и цели. С всеобщи усилия успешно се справихме с предприетият от нас преход в планината и въпреки лошото време и непредвидени инциденти завършихме приключенското си пътуване. Онова, което прави златото толкова специално и различно от останалите нива е именно проектът в полза на местна общност, който трябва сами да реализираме. Избрах моя проект да бъде свързан с едно от най-любимите ми неща – книгите.  И така, след края на програмата, обръщайки поглед назад, мога с радост да кажа, че тази Награда ми помогна да претърпя своето личностно развитие. Научих се да вярвам в себе си и своите умения, но и да работя в екип и да разчитам на околните.

Ако трябва да я озаглавиш, как би се казвала?
– Наградата – моя път към личностно развитие.

Какво е най-ценното за теб в програмата?
– Пътя, който извървях с участието си в Наградата, ме научи преди всичко да вярвам в себе си и в способностите си.

Каква е твоята Награда?
– Моята най – голяма награда не е грамотата или значката, а уроците, които научих докато работих над личностното си развитие.

Как се чувстваш след края на програмата?
– Удовлетворена от постигнатото.

Каква е следващата ти цел?
–  Да вдъхновя и други хора да си намерят свои предизвикателства, които да преодолеят.

Искате Вие или Вашите ученици да могат да се възползват от програмата на Награда? До 15. октомври всяко училище или организация в България може да кандидатства в конкурса като попълни кратка форма на интерес, за да придобие лиценз и да стане Независим оператор на Наградата.