Тя е Петя, Лидер и Супервайзор в Наградата. Тя е част от екипа на British School of Sofia.

Защо избра Наградата?
– Наградата е много развиваща програма, която показва на младежите един сигурен път, по който да градят личността си и да преследват своите цели и стремежи. Помага им да открият наистина интересни за тях дейности, поради свободата да избират и да експериментират. Научих за Наградата от моя координатор в училище, който ми разказа какво представлява, а в последствие решихме да направим едно Приключенско пътуване заедно. Това беше първото ми Приключенско пътуване и първият ми допир с програмата. Много ми хареса и реших, че искам да продължа да се занимавам, тъй като връзката, която осъществявам с учениците за мен е много ценна. Смятам, че чрез Наградата можем да ги съветваме и мотивираме да продължават да се занимават и с други активности извън училище.

Какво ти дава програмата на теб?
– Много чудесни взаимоотношения и връзки с колеги, с които имаме сходни интереси. Дава ми свобода и обстановка, в която мога да общувам с учениците и, както казах по-рано, да осъществявам връзка с тях, не само в академична среда, ами и малко по-лично – да се опознаваме, да бъде по-неформално.

Как мислиш, че Наградата подготвя младежите за света?
– Изгражда личностните им качества и ги учи на самодисциплина, за да могат да постигнат целите си, да бъдат наясно със себе си и да организират времето си, да планират и приоритизират. Да имат една такава организираност на работа, която в живота и за в бъдеще ще им оказва много голяма помощ, тъй като това е част ежедневието на всеки човек. Ако един човек е организиран може да работи много по-лесно в каквато и да е среда и сфера. В Наградата, в частност и Приключенското пътуване, е заложено и разбирането за работа в екип, понеже трябва да уважаваш хората, с които работиш, да бъдеш толерантен, да проявяваш търпение и етичност. Учи ги на състрадателност, когато поемат различни доброволчески инициативи в полза на другите и ги кара да усетят колко ценно е това.

Разкажи ми за първото си приключенско пътуване?
– Първото приключенско пътуване, което направих беше във Витоша. Беше с ученици от нашето училище. Имахме малко време да се подготвим, но пък успяхме да се стиковаме много добре  и се чувствахме подготвени. Тръгнахме от Симеоново и от там стигнахме в близост до Железница. Беше на ниво Бронз, шестима участника – три момичета и три момчета. Работиха много добре. Пяха през цялото време. Ние вървяхме зад тях на значително разстояние, но пък ги чувахме доста добре. Имаше и леки контузии, но въпреки това не загубиха приключенския си дух. Снимаха се и направиха много хубава презентация и видеоклип. Лагеруването също беше успешно. Младежите много се постараха с палатките и всички други неща, които трябваше да направят според своя план. Готвиха си, събраха си дърва за огън – научиха се и как да го запалят, хем да е съобразно с природата, хем да научат нещо ново за къмпингуването. Много добре се справиха и с готвенето. Бяха много задружни. Но наистина този маршрут им беше доста предизвикателен.

Коя е най-запомнящата се случка с Наградата за теб?
– Последното приключенско пътуване, в което групата стигна до заключението: “Много е хубаво да работиш с хора, които са умни.”. Те се разбираха много добре, без да имат някакви дразги и разногласия. И така единодушно тръгнаха по грешната пътека. Когато се загубиха окончателно се чухме по телефона. Изяснихме къде са се объркали, но те решиха, че ще се вслушат в един овчар и няма да минат през контролната точка, която беше доста ключова. Аз останах доста недоволна и те явно усетиха това. След като бяха стигнали до близкото село, те се върнаха обратно по същия път, по който бяха поели, за да стигнат до чек пойнта. Може би, малко да ми угодят, ама и осъзнато, че има неща, които трябва да се изпълняват. След това си продължиха маршрута и завършиха малко по-късно и същевременно с няколко поуки в джоба. Разбраха, че не може просто така да “хващат гората”, защото имат отговорност и маршрут, който те самите са си планирали. Всички контролни точки и времето се обособяват точно с цел планиране, което е важно по отношение организиране на работата. Беше доста интересно. Играхме и много игри, беше много незабравимо, защото си направихме лагерен огън около който се събрахме всички. Другата причина, поради която много ми харесва приключенското пътуване е, защото виждам едни младежи, които имат цел в живота. Дори и да не е абсолютно идеалистична или нещо, което ще направят със сигурност, те имат някакви идеи и се борят за тях. Много е хубаво това да го видиш, тъй като често срещам и младежи, които не знаят с какво искат да се занимават, нямат посока, не са открили все още своите заложби. За тях беше много позитивно да осъществят такъв контакт, да споделят своя опит, защото някой правят еднакви дейности. А пък и лагерният огън има свойството да сплотява.