Част 1

Смартфони, смарт часовници, смарт домове,

Смарт… цели?!

Каква е връзката между желание и цел? Коя цел е СМАРТ и коя не? Защо са толкова важни добре поставените цели в Наградата, в живота и в работата и как да ги постигаме?  Екипът на Наградата предлага отговори на тези въпроси в две поредни статии. Прочетете следващата част тук.

Да бъда влиятелен и известен автор. Да помагам, за да живеем в по-чиста среда. Да имам успешен бизнес. Всичко това са желания и мечти, но това не значи, че не можеш да ги постигнеш – за да се осъществят те обаче, е необходимо да ги „разбиеш“ на конкретни и амбициозни (но постижими) цели. Целите, от своя страна, можеш да раздробиш допълнително на малки стъпки, но за това ще стане дума в следващата част.

За постигането на тези цели и следенето на стъпките помага СМАРТ – моделът. Участниците в Наградата го познават добре – те трябва да си поставят цели, които са едновременно: 

Specific Специфични

Measurable Измерими

Attainable Постижими

Relevant Релевантни 

Time-bound С краен срок 

Ето как изглежда това на практика. Посрещнете Иво – действителен участник в Наградата на ниво Бронз. Това е истинската му история, макар не и истинското му име. 

Така или иначе, желанието на Иво е да води цялостно активен и здравословен начин на живот. Той се научава да кара колело сравнително късно, но това бързо се превръща в негова страст. В направление „Физическа активност“ в Наградата той избира да продължи да се занимава с колоездене. Иска да може да достигне до съседни за своя град села, карайки своя велосипед.  Ето как Иво първоначално формулира своята цел:

„Да имам умения и издръжливост да карам велосипед на дълги разстояния.“ 

При сравнение със СМАРТ – модела ще видим, че тази цел не отговаря на няколко от точките. Тя не е специфична и измерима. Ако я беше оставил така, Иво няма как да знае какъв прогрес е направил, например,  след първия или втория месец, дали се движи по план и дали трябва да промени нещо.  

След обсъждане със своя Лидер, той я преформулира така. 

„За 3 месеца да развия умения и издръжливост, така че да мога да карам колело до село Аспарухово и обратно (общо 70 км) в рамките на 12 часа.“ 

Така разписано, той вече има конкретна крайна точка за своята физическа активност (с. Аспарухово), както и разстояние (70 км) Освен това Иво е използвал времевата рамка на бронзовото ниво в Наградата (3 месеца), за да подчертае колко време има, за да постигне целта си. Още по-важно, той може да измерва прогреса си на всеки един етап. Ако на втория месец може да измине общо 30 километра за 12 часа, то той се нуждае от по-сериозна работа за подобряване на издръжливостта си.  

Щом  сме избрали да разказваме неговата история, вече трябва да е ясно. Иво успява да изпълни целта си. В следващите месеци, дори след като завърши Наградата, той увеличава разстоянието, което може да измине на велосипед, а с това велотуризмът се превърна в негова страст. Страст, която го мотивира да бъде винаги активен и да се поддържа в добро здраве – именно неговото желание преди да се запише за Наградата.