Тя се казва Жанета Рачева, заместник-директор и учител по биология в 125 СУ “Боян Пенев”, а от ноември 2018г. и Лидер в Наградата. В момента работи активно с 3ма участници.

Как научи за Наградата?
– За Наградата разбрах от активните родители на нашите ученици. Те бяха разбрали за програмата и бяха поканени да я представят в училище. Отправиха предложение към Настоятелството и Директора, съответно и към учителите. Инициативата дойде от тях.

Можеш ли да ни кажеш с какво се занимават твоите участници?
– Александрина се занимава с фолклорни танци, преводи от немски и изработва картички, използвайки квилинг техника, които да участват в благотворителен базар за набиране средства за осиновяване на книги от Националната библиотека “Св.св.Кирил и Методий”. Дарина разработи 13 теми от конспекта на Медицинска Академия за кандидат студенти в направление “Умения”. Там ментор съм аз, като учител по биология. Ние се занимаваме един час седмично с допълнителна информация по теми, които са и необходими за кандидатстудентските изпити. Тя си ги разработва, а аз и ги проверявам. Освен че спортува, тя работи с ученик от 3 клас, който е с майчин език руски, върху развитието на говорните умения на български и изучават таблицата за умножение по математика. А Микаела тренира зумба, умението и е свързано с идеен проект, представяне и реализация на кампания. За да предизвика любов към книгите, в направление “Доброволчество” тя чете приказки в своята детска градина. Децата оцветяват героя, който им е направил най-голямо впечатление, а по случай 1-ви юни организира изложба с техните рисунки.

Какво ти носи твоето Лидерство в Наградата?
– Предизвикателство е, най-вече когато формулираме целите с моите участници. Те не са много наясно какво точно искат. Например, това дете, което иска да става лекар, на практика се страхува от кандидатстудентските изпити. Помня, когато дойде с конспекта с темите, за да се спре на някои от тях, които ще развива. Като видя количеството и каза, че няма да се справи, няма да може. Тази несигурност все още я има. Въпреки че вече започна да развива теми и видя, че не е трудно, не е кой знае какво по различно от това, което се прави в училище. Съмнение има, дали ще се справи. Но пък това е само ниво Бронз. Идеята е да продължим по-натам. И до Злато – да вдигне нивото, и да получи тази увереност в себе си.

Ние обичаме да казваме, че ученето не се случва само в класната стая. Според теб кои са нещата, които младежите в Наградата научават извън нея?
– Една от моите участнички имаше много добра идея за доброволческа дейност. Тя се сети за своята детска градина. Свърза се сама с учителката си. Започна да посещава всяка седмица групите, като им четеше приказки за децата и всеки път подготвяше напечатани листчета с различни герои от приказката за деня. Малчуганите си избираха любимият им герой от тази приказка и го оцветяваха. Говорим за деца между 2 и 4 годишна възраст. Тя завърши вече Бронз. Приключи дори и приключенското. Благодарение на участието си в Наградата тя откри за себе си, че и доставя удоволствие да се занимава с малки деца, въпреки че за първи път се сблъсква с такава дейност. Сега дори пожела да продължи по-натам доброволческата ѝ дейност с проблемни деца в училище. Иска да опита да работи с малко по-големи, което също е супер идея. Накрая направи и изложба на всички тези рисунки в детската градина за 1-ви юни. Заведе и мен да видя изложбата. Беше много мило, много хубава идея.

Мислиш ли, че Наградата ти помага за скъсяване на дистанцията между учениците и теб?
– О да, определено. Учениците, които участват в Наградата, освен като гордост го възприемат и като предимство пред останалите. Когато влезна в час в двата класа на които преподавам, веднага ми задават някакъв въпрос за Наградата, който може да се обсъди и след часа, насаме, но те държат да покажат, че ние сме по-близки, имаме общи дела – по-различни от останалите.

Какъв съвет би дала на младежи, които още не са се включили в Наградата?
– Ами като човек, който има сериозни наблюдения над подрастващите бих казала, че те, така или иначе, правят много неща, без да си поставят конкретна цел обаче. Имат си някаква вътрешна потребност. А пък поставяйки цел, нещата стават по-ясни. Полагането на цел ни дава дългосрочна визия и мотивация. Помага да организираме времето и ресурсите си така, че да можем да извлечем максимума. Реално никой не иска да губи усилия и време за неща, които не са истински важни за него. Това е едно предизвикателство, което си заслужава да опитат.