Мойра Янкова е на 17 години от град Варна. Научава за Наградата от училището си – Частна профилирана гимназия “Антоан дьо Сент-Екзюпери” в 9-ти клас. Споделя, че почти всички ученици в гимназиален етап участват в Наградата на ниво Бронз. Записва се като участник заедно със 7 свои съученички, с които постигат ниво Бронз за една учебна година. В момента тя е участник на ниво Сребро. Планират да постигнат и ниво Злато, тъй като сега са 11-ти клас и искат да подготвят добре своите автобиографии, в които да включат Наградата, когато кандидатстват в университет.
Мойра мечтае да се занимава професионално с музика и посвещава участието си в Наградата на тази своя голяма цел. Използва структурата на програмата за да подреди ежедневните си дейности и да разпредели ефективно времето си.

Разкажи ни за твоя опит с Наградата?

– Записах се в Наградата заедно със 7 момичета от моя клас. Успяхме да намерим много общи неща, въпреки различните ни интереси. Имаше дейности по направленията, които извършвахме групово. На бронзово ниво, малко преди началото на пандемията, отидохме да подкрепим доброволческата кампания за събиране на капачки. Радвам се, защото преоткрих доброволческата дейност. Преди не бях участвала в подобни инициативи. Включването ми в програмата беше причина да науча за различни възможности за доброволчество.

Отначало се чудех дали да се захвана, защото изисква голяма част от свободното ми време. Но когато му дадох шанс веднъж, удовлетворението, което получих беше наистина много голямо. Беше повод за запознанства с интересни хора, носи удовлетворение и се чувствам полезна, заради ефекта от моя принос, а съвместното ни участие с момичетата ни сплоти като екип. 

– Научих се да карам ролери с Наградата, заради един спектакъл, в който участвам. Затова избрах да развивам това умение. Първите 1-2 месеца беше трудно. Програмата ми помогна да разпределя много ефективно времето ми. Беше ми много по-лесно, защото си създадох график. 

Не съм спортна личност и дълго се чудих какво да избера в направление Физическа активност. Избрах си танци – записах се на зумба класове и канго jumps. Избрах нещо, което да ми помогне да поддържам физическата си форма, приятно ми е, защото е свързано с музика и знам, че ако го разпределя във времето ще мога да се справя. Харесва ми това, че в Наградата няма съревнование, но резултатите са еднакво удовлетворяващи за участниците. 

Стигаш до двубоите във формата “Гласът на България”? Как успя да съчетаеш всичко това с Наградата?

– Изпълнявах ниво Сребро паралелно с участието ми в “Гласът на България” през лятото. В направление Умения си бях поставила цел да пея соло и в хор. Исках да се запиша за кастинг в “Гласът на България” и когато започнах сребърното ниво забелязах, че това съвпада прекрасно с времевите изисквания за дейността ми в това направление. Явих се на кастинг за мюзикъла “Цар Лъв”, на който също ме одобриха миналата година по Коледа. Репетициите за мюзикъла започнаха през август. Регионалният кастинг на “Гласът на България” беше февруари. Дълго очаквах обаждане и накрая през април ме поканиха на второ прослушване в София. Тази година беше доста трудно да се стигне до двубоите, понеже имаше няколко етапа – регионален кастинг, второ прослушване (което се излъчва по телевизията), трети подбор. Отначало ми беше странно, защото аз се занимавам с опера и нямам познания в стила и жанра на моя ментор в предаването. Мисля, че тук Наградата също много ми помогна, защото покрай нея бях придобила известна увереност.

Имах много натоварен сезон. През седмицата имахме усилени репетиции за премиерата на мюзикъла – от понеделник до петък, а за “Гласът на България” трябваше да бъдем в София всеки уикенд. Варна и София са на повече от 400 км и аз пътувах всяка седмица. Използвах Наградата като инструмент, чрез който да си съставя график и план. Паралелно с участието ми в Наградата си записвах всяка репетиция, всеки час. Управлението на времето е много ценно умение, което веднъж усвоено е приложимо и ефективно във всяка ситуация.

Коя част от Наградата няма да забравиш?

– Приключенското пътуване – никога не бях разпъвала палатка, не бях спала на открито, не бях палила огън. Когато споделих на родителите си, че ще ходя на приключенско, те изобщо не можаха да повярват как аз ще справя с условията и дали ще успея да го издържа. Доказах и на тях, и на себе си, че в екстремни ситуации се мобилизирам. Предварителното приключенско пътуване беше в Арбанаси и местността около Велико Търново. Улучихме много лошо време – валеше из ведро 2 дни. Бяхме 7 момичета и не можахме да се организираме в друго време. От друга страна това направи приключението още по-забавно. Първият ден от предварителното спахме в една хижа, понеже времето не позволи да нощуваме навън. Но втората вечер успяхме да опънем палатките. Измина почти година от това приключение, а ние все още говорим за огромните раници, дъждобраните и безкрайния преход по баирите.

Друго, което няма да забравя е специалната церемония по награждаване на ниво Бронз, която проведохме в училище, защото беше по време на пандемията и не беше възможен друг вариант. Освен като част от отличените участници, аз се включих и с музикално изпълнение. Сега с нетърпение очакваме церемонията на ниво Сребро в началото на есента, за която се подготвяме и започваме ниво Злато. Церемониите са много специален и личен момент, заради личното отношение и внимание, което получава всеки един участник и публичността, както и поощрението на инициативността, която всеки от нас е проявил. Всеки един от участниците изпитва огромно удовлетворение в този момент. Значката и сертификата са признание за положените усилия и изпълнените цели. 

Кое определяш като ценно в програмата?

– Лидерите в Наградата са много ценни. Понякога, когато “излезем от пътя” или не приоритизираме правилно – те са хората, които ни връщат. Лидерите са допълнителната ни мотивация. Те са тези, които ни помагат да се ориентираме, защото в тази възраст ние все още търсим какво ни харесва, непрекъснато започваме нови неща и спираме други. Важно е да има един възрастен, който е като една ос, константа. Той е там и винаги може да помогне,  да ни върне към целта. Мисля че и учителите, които в нашия случай са Лидери, имат професионален опит и успяват много точно да преценят силните ни страни и да ни посъветват.

Каква е следващата ти цел?

– В момента целта ми е да ме приемат в университет във Виена с оперно пеене. Ходя на репетиции 5 пъти в седмицата, по 1 или 2 часа. На 10 започнах да ходя по конкурси в България и чужбина, а на 16 подписах първия си договор към варненската операта. В този смисъл, постоянството и усилията са много важни. Ходя на допълнителни уроци по солфеж, уроци по пиано. Освен отдаденост и любов към музиката, придобих и осъзнатост  – знам защо го правя.  Осъзнах, че от тук нататък трябва да надграждам, защото освен пеенето трябват и други умения и знания. 

Мисля че след Наградата развих по-широк светоглед и целите станаха по-големи. Започнах да мечтая по-смело, поставям си високи цели и най-хубавото е, че успявам да ги сбъдвам. Придобих увереност и не се страхувам да опитвам нови неща. Не се колебая дали да поема инициатива. Имам друга мотивация, повече хъс и смелост, защото си доказах, че нещата се случват, когато си постоянен, амбициозен и работиш достатъчно. Преди Наградата си поставях цели, с които да се докажа пред родителите си, които не бяха толкова насочени към развитието на моята личност. Сега мечтая да правя неща заради себе си.