Блог

Истории за Наградата

Ивайло Христов за постоянството, което побеждава гения

Ивайло Христов е на 14 години, ученик от ЧСУ „Свети Георги“ в София, в 8ми клас. Преди това учи в Първа Частна Математическа Гимназия, където учителите му помагат да стане организиран, аналитичен и последователен в интересите си човек. Още тогава взима решение да се запише в Наградата, но няма навършени 14. Продължавайки образованието си в „Свети Георги“ Иво споделя, че е попаднал в напълно различна среда, където международните учители разширяват кръгозора му за възможностите, които има пред себе си. Описва себе си като човек, който обмисля добре нещата, с които се захваща. Не обича бързите решения, не иска и да следва поставени цели на сила, без да бъде убеден в тях. Харесва му да прави нещата сам, дори да не станат веднага идеални, склонен е да стои до късно и да ги преправя, за да се получат така, както му харесват. Това му дава увереност и удовлетворение, което го кара да се чувства по-добре. В следващите редове Ивайло разказва за възможностите, ползотворното прекарване на 49 часа, постоянството и желанието в търсенето на решения.

Припомни си времето преди да започнеш участието си в Наградата. Какво прави след училище? Какво мислиш за себе си и за прекарването на свободното си време преди?
– Започнах участието си в Наградата в началото на 8-ми клас, малко след като навърших 14. Преди това бях много ангажиран в училище – имах часове по програма от рано сутрин чак до късния следобед, а след като се приберях вкъщи веднага започвах с домашните работи, които трудно успявах да направя на време. Случвало се е да ги взема на готово от други и само да ги препиша, което ми даваше глътка свободно време, но не се чувствах доволен. Едновременно с това се готвех за кандидатстване след 7-ми клас и цялата ми програма беше натоварена. Често бях нервен, макар че имах самочувствието, че съм добре подготвен и всичко ще е наред. След това започна кризата с Ковид-19 и някак всичко се промени мълниеносно.

Какво се промени след като започна участие в Наградата? Какво постигна в Наградата? Как се чувстваш сега?
– Започвайки Програмата осъзнах, че сработването с хора, които до вчера за мен са били непознати е от съществено значение при дългосрочните цели. Да попаднеш на правилния Лидер е изключително важно, особено ако не си сигурен точно във всичко. Така беше в моя случай. Имах взетото решение, че ще направя Програмата, но не знаех точно как. Изкарах часове в мислене, разглеждане на сайтове с доброволчески инициативи, имах и свои идеи. Но работата ми с моя Лидер – мис Никол Джонсън беше онази част, която направи Програмата удоволствие и пътешествие, а не поредната отметната задача в личния ми конспект. На финалната права на Бронз мога да кажа, че мина неусетно, в търсене на решения в трудни ситуации (например как докато цялото ми семейство е в карантина да играя волейбол или в друга ситуация след абсурдна организация с приятел да успеем да стигнем някак до далечно обществено игрище, а то да се окаже затворено за нас заради пандемията и ние да стоим пред вратите му с мисълта “Успяхме някак, стигнахме дотук, няма начин да се откажем сега!” и да си направим играта на площадката пред него. Чувствам се променен, но в хубавия смисъл – по-уверен, по-спокоен, по-щастлив.

Какво най-много ти харесва в програмата?
– Харесва ми средата, защото срещнах хора, с които имаме общи интереси и визия за свободно време. Харесва ми, че успявам да направя нещо важно, докато си почивам и се забавлявам. Не гледам на Програмата като на бреме, а като на дневен режим, в който в определени дни правя неща, които харесвам и сам съм подбрал.

Защо реши да се включиш в Наградата?
– Взех това решение когато моя по-голям брат се записа за участие в Програмата. След това разбрах за много други приятели, които я правят. Знаех, че това ще ми помогне след години, когато кандидатствам, но и в краткосрочен план сега виждам много предимства.

Какви са дейностите, които избра в различните направления на програмата? Как ги адаптира по време на карантината?
– Дейностите, които избрах са следните: в направление Физическа активност избрах волейбол, защото харесвам играта – възможностите за групови разигравания и тактически подавания, екипни постижения и победи, както и желанието ми да допринеса за създаването на по-добър отбор в училището, в което уча. В направление Умения избрах готварство, защото смятам, че всеки човек трябва да умее да готви лесно, вкусно, бързо, здравословно, както и да знае поне 2-3 малко по-сложни гозби. Откривам нови неща всеки път, когато се захвана да готвя: например за неща, които са ми се стрували трудни, осъзнавам, че се правят елементарно, а неща, които си мислех, че са бързи и лесни, се оказва, че отнемат дни (например Великденските сладки, които бих искал да изпека и украся се приготвят 2 дни). За доброволчество, покрай световната пандемия избрах да бъда ментор на по-малко дете по математика. Обичам числата, приятно ми е да решавам интересни задачи, логически, текстови, алгебрични, геометрични или други, затова с моя Ментор в Наградата избрахме тази дейност, която в условия на пандемия няма да носи риск или трудности в реализирането, но ще е полезна за другите. Мисля, че успяхме да съчетаем онези 3 дейности, които всъщност са важни, но и приятни за мен и по този начин крайният резултат се случи гладко и приятно. Дори препятствията, които имах във времето не бяха нещо особено – в условията на онлайн общество няма реални пречки за нищо, ако има желание и се търси решение.

Мислиш ли, че Наградата помага на младите хора да преминат по-лесно през кризата от Covid-19?
– Трудно е да участваш в Програмата по време на пандемия – това ограничава възможностите, които имаш, за да направиш избраните от теб дейности по начина, по който си избрал. За мен беше предизвикателство – да измисля варианти, да намеря вратички, да успея. Знаех, че мога да разчитам на отлагането на задачите във времето – няма спешност в тази програма, но за мен кризата не беше непреодолимо препятствие. Което също е вътрешно усещане за успех – да покажем на себе си, че трудностите са, за да ги преодоляваме.

Помисли си за свои лични характеристики, които смяташ, че си развил благодарение на участието си в Наградата?
– Навиците, които развих благодарение на Наградата са постоянство и организираност. Дълги години тези качества все ми бягаха във важните моменти и по сложен за мен начин осъзнах, че трябва да положа усилия, за да си ги създам и развия. Започвайки програмата си направих план, към който реших да се придържам – например записах като допълнителна дейност в училище по един час волейбол два пъти седмично и така исках да продължа. Но покрай пандемията и затворените училища, спортни зали и игрища стана невъзможно по този начин да следвам програмата си и затова, в един от двата дни, задължително намирах начин да тренирам волейбол – с братята ми, с приятели, с настоящи или бивши съученици, навсякъде, където ситуацията позволяваше – в парка, на улицата, на стадиона, на игрището или дори пред него, ако не ни пускаха вътре. Някъде прочетох веднъж, че постоянството винаги побеждава гения, че с труд и постоянство можеш да постигнеш повече. Самодисциплината и упоритостта са много важни. Но човек май късно го разбира, обикновено когато премине през някое разочарование. Така се случи и при мен. Но не съжалявам!

Ако и ти споделяш визията на Ивайло, опитваш се да не си поставяш ограничения, да мислиш повече извън поставените рамки и ограничения и сам да бъдеш творец и идеолог, научи как можеш да се запишеш в Наградата от тук!