Екипът на Наградата планира последната за годината регионална церемония на ниво Бронз за 26-ти октомври 2020г. Имахме да наградим около 40 младежи, които през последните месеци са запълваха времето си с развиване на умения, спортуваха активно, бяха добороволци, а в края на септември и октомври преживяха и своето приключенско пътуване.
Подготвихме всичко, резервирахме Градската галерия във Варна и в петък по обяд бяхме почти готови за това много специално за нас събитие.
Но…
Ситуацията, свързана с един вирус, който върлува последните месеци в целия свят взе да става доста притеснителна и различна. Дадохме си сметка, че за нас е ВАЖНО да отпразнуваме успехите на младите хора в България, но по-важно е да бъдем отговорни и да не застрашаваме здравето и живота на тях самите и техните учители и да ги събираме на една място заедно. Затова взехме решение да отменим церемонията. Знаехме, че това е събитие, което те чакат отдавна, имат нужда от положително преживяване на живо заедно и потребност да се почувстват специални, а техните усилия разпознати и видими.
Ето защо…
Решихме да посетим всички училища, които трябваше да присъстват на церемонията и лично да връчим значките и сертификатите им, спазвайки всички мерки за безопасност и с отговорност към спецификите на разпространение на вируса.
На 26-ти по обяд гостувахме на Частна Профилирана Гимназия “Антиан Дьо Сент-Екзюпери” във Варна, където наградихме 14 младежи, постигнали своето Бронзово ниво в Наградата. Те ни посрещнаха подобаващо в двора на училището, като дори ни поздравиха с прекрасно изпълнение на живо от една от девойките, която бе наградена.
На другия ден се отправихме към югоизточна България. Първата ни спирка бе гр. Карнобат, където ни очакваха 10 младежи, които буквално предната седмица бяха завършили своето Бронзово ниво и с нетърпение очакваха своето награждаване, за да започнат ниво Сребро. Младежите в СУ “Св. Св. Кирил и Методий” ни посрещнаха развълнувани и ни споделиха, че едно от най-запомнящите се направления за тях е било именно приключенското пътуване.
Веднага след това се отправихме към Професионална гимназия по компютърно програмиране и иновации. Там отново в двора на училището връчихме значки и сертификати на първите 8 младежи, които са успели да постигнат ниво в Наградата, не само в рамките на своето училище, а и в града.
В следобедните часове на деня пък бяхме в СУ “Любен каравелов” гр. Несебър, където наградихме 5 девойки, които освен първи носители от училището на това признание, вече обмислят своите дейности на ниво Сребро.
Денят бе дълъг, но много пълен с емоции, усмивки зад маските и надежда, че има как да вдъхновим едни активни млади хора, да бъдат специални и много важни, дори в рамките на няколко минути.
На 27-ми рано сутринта потеглихме към Търговище, за да посетим 1 СУ “Св. Седмочисленици”. В много тесен кръг наградихме 4-те момичета, които дори по време на дигиталното учене не са спирали да предизвикват себе си и да работят в 4-те направления на Наградата.
Последна спирка за цялото ни пътешествие бе Разград, където успяхме да се срещнем с представителите на Сдружение “Образование и бъдеще” и да предадем сертификата и значката на тяхната поредна бронзова носителка – Радина Вълканова.
Това, което споделихме с всички младежи, с които имахме възможност да се срещнем е, че Наградата е възникнала именно в подобни предизвикателни и много различни времена преди повече от 60 години. Тогава, в края на Втората световна война, младите хора са имали нужда от цел, посока, добър пример и надежда, че ще живеят в един по-добър и спокоен свят, който те сами ще изградят. Днес, във времена на несигурност, бързи промени и ограничения, тази надежда е повече от нужна, не само за младите хора, а и за нас – порасналите техни помощници и ролеви модели.
Какво си взехме от тези три дни ли?
Освен приказните есенни гледки, пътувайки до всички тези места, много вдъхновение и вяра, че винаги има начин да накараш хората да бъдат специални, да ги поздравиш за усилията и не на последно място да се опиташ да им вдъхнеш надежда, че винаги има как.
Заредихме се с много положителни емоции, усмивки, които виждахме дори зад маските и си пожелахме на следващите церемонии да празнуваме успехите и постиженията на живо и заедно.
Няма как да не отправим специални благодарности и към учителите на наградените младежи. Не веднъж сме казвали, че без тях Наградата няма как да работи и развива младите хора в България. А днес българските учители са повече от смели, повече от герои и повече от лидери. Те са пример за това как въпреки трудностите, рискът и предизвикателствата, ученето продължава да се случва и да дава светлина и надежда.
Благодарим ви от сърце!