Любомира Касабова е студент в Икономически университет – Варна. Включва се в Наградата на ниво Злато през първата година от следването си. Изучава успоредно две специалности – “Международен бизнес” на английски и “Счетоводство и одит”.
Нейна приятелка ѝ споделя чуждестранно видео от церемония по награждаване на участничка в програмата. Вдъхновени от “фантастичната” церемония, както я определя Лия, двете приятелки решават да потърсят повече информация. Така разбират, че могат да се включат и заедно се записват в Наградата.
Разбери как да се запишеш и ти тук!
Разказва, че сред позитивите на Наградата е предизвикателството да поемеш инициатива и да потърсиш възможности. Поради продължителността на ниво Злато дълго време разглежда различни дейности, докато открие тези, достатъчно интересни да задържат вниманието ѝ 18 месеца.
“Изключително щастлива съм от основното ми направление – танците. Това беше нещо, с което исках да се захвана отдавна. Записах се на латиноамерикански танци. Започнах със салса. В последствие минах през абсолютно всички стилове латино танци. Все още продължавам да тренирам салса. Всички тези стилове танци научих покрай Наградата. Не само, че научих повече от едно умение, но и се запознах с много нови хора. Безкрайно доволна съм за целия нов свят, който се разкри пред мен.”
“Не беше трудно да си избера спорт, защото тренирам фехтовка от 9-ти клас. Наложи се да търся нов клуб, треньор и зала по време на нивото. Но от това предизвикателство излезе нещо много положително – сега заедно с родителите ми развиваме собствен клуб по фехтовка, “Младост”.”
“Доброволческата дейност беше най-голямото предизвикателство. Никога преди не съм била доброволец и нямах представа какво искам да правя. Опитах с различни инициативи, докато открия какво ми е интересно. Накрая открих “Cheers act clas”, където помагах на Надя Делчева да организира уроци по рисуване. Помагах в процеса по рисуване на картините, давах насоки на клиентите, сипвах бои. Беше много полезен опит за мен, защото събрах смелост и увереност да рисувам сама вкъщи. Направих си собствена страница (liart), в която продавам картините си. Открих новото си хоби.”
“Високо ценя това, че Наградата провокира младите хора да търсят възможности. Нямаше да бъда сегашната си версия, ако не се бях захванала с програмата. Срещнах се с изключително важни за мен хора, които ме промениха като личност в процеса на самото изпълнение на програмата. Заниманията с определени активности ме събраха с тези хора.”
“Преоткрих напълно различна личност. Надградих уменията си за справяне с много задачи едновременно, понеже следвах и в университета. Научих се да управлявам времето си. Убедих се, че мога да бъде по-упорита, отколкото си мислех. Мисля, че понякога не е толкова важно колко високи са целите, които си поставяме, а желанието и упорството, което имаме да ги постигнем. Открих, че съм много по-търпелива. Някак се калих – разбрах, че колкото и да е тежко мога да постигам добри резултати. Това ми даде увереност.
Това, което наистина развих в себе си беше креативността. Никога не съм си представяла, че мога да рисувам и да танцувам. Станах по-комуникативна и по-лесно приемам хората.”
“Церемонията беше вълшебна. Чувството, когато те наградят е неописуемо. Целият жест на уважение към успехите ти е признание. Да чуеш мотивиращите думи от хора, които са постигнали толкова много в живота си и професионалния си път определено е нещо, което те държи много дълго време след това.”
“Наградата си струва. Тази програма ни учи да виждаме себе си под друг ъгъл, под друга светлина. Наградата показва новите хоризонти. Заслужава си цялото време, но единственото условие да се захване някой с програмата е само ако го иска достатъчно, защото това е една наистина голяма хапка за преглъщане.”