Разкажи ни за теб, какъв човек си ти? 

– Казвам се Станислава (Стаси) Димитрова, на 20 години, от София. В общ план съм студент, писател, двигател на промяна – в момента повече лична, отколкото общностна, но се надявам баланса да се промени в скоро време. По-конкретно – уча смесени хуманитарни и ‘твърди’ науки в University College London, преподавам на частно по математика, работя по лични творчески проекти и съм Лидер на трима участници на ниво Сребро в Наградата. Обичам и да пътувам – в различни градове и държави, и като се впускам в различни общности и ги опознавам.

Как се промени живота ти след награждаването ти през 2016 г.?

– Мисля, че Наградата се избистри във фокуса ми след награждаването ни на ниво Бронз. След церемонията с тогавашните Президент и Посланик мащабът и значението на програмата като че ли ми влезе по-надълбоко и с течение на времето тя стана все по-важна част от живота ми – извън всичко останало, което ми даде. Днес се радвам да съм алумни и все още да има с какво да допринеса към нея.

Кога се включи в Наградата и защо? Кое те мотивира да го направиш? 

– Включих се в наградата през 2014 година като част от училището ми. Стори ми се като доста интересно начинание, когато ни го представиха, и ми даде възможността да се захвана с бойни изкуства – нещо, което бях обмисляла преди, но не бях правила.

Какви бяха дейностите, които бе избрал в направленията в Наградата?  Какви качества разви чрез постигането на своите цели? 

– Освен винг чун, което ми бе направление през цялата програма, подобрих уменията си по китара и немски език. В рамките на доброволчеството сменях дейността си всеки път – първа помощ, организиране на архив и събиране на информация, превод. Преводът като че ли ми е бил най-полезен като “по-твърдо” умение, но всичките ми дейности по Наградата са ми помогнали с това да си поставям цели и да следвам план за постигането им. Това беше нещо доста основно което ми липсваше преди и съм вечно благодарна, че го развих като капацитет.

Какъв е ефектът от Наградата за теб? Кое намираш за най-ценно от нещата, които Наградата ти даде? 

– Освен умението за целеполагане и изпълнение, Наградата ме запозна с доста яки и вдъхновяващи хора и ме сближи с някои от най-добрите ми приятели. Благодарение на успехите си развих и чувството си за увереност.

Какво ти донесе доброволчеството? Какво те мотивира да полагаш доброволен труд в полза на някого? Продължаваш ли да бъдеш доброволец и днес? 

– На първо място доброволчеството ми носи доста удовлетворение – кара ме да се чувствам полезна с уменията, които имам, и да ги развивам. Освен това за мен е и начин за сплотяване на общности около адресиране на общи проблеми или свързване чрез идеи за подобряване на средата.

Веднъж щом започнах доста лесно го изградих като навик, но не знам дали мога да кажа, че ми е идвало отвътре. В момента поне през учебната година нямам много време, но понякога се включвам, когато търсят за единични случаи помощ от университета. Иначе през лятото пак превеждам за Кан Академия и помагам на други места, ако имам възможност.

Как би определил/а участието си? Смяташ ли, че подобно преживяване е  ценно за младите хора в България? 

– Мисля, че Наградата би била полезна за всеки, който си търси посоката, но има нужда от структура, за да я намери. Аз винаги съм имала интерес в това да се развивам в много сфери, но целенасоченото съсредоточаване, за да “пресипя” тези, които ми пасват, ми е по-трудно. Според мен Наградата дава възможност за структурирано изпробване на много и различни дейности и награждава хората по-скоро спрямо усърдието и целенасочеността им, отколкото това колко са добри в определена насока (макар и развитието в нея да е част от идеята). Това е нещо, което ми се вижда полезно за всяка възрастова група, но най-вече за младите хора, които може би все още не са открили зоната си на комфорт.

Опиши Наградата/преживяването си в Наградата с 1 дума.

– Изстрелващо.