Ванисиа Цървенкова е на 18 години. Започва Наградата през своето училище ПЧМГ в София, като последователно успешно завършва и трите нива на програмата. На 08. май 2019 г. в Президентството на Република България тя бе сред седемте отличени младежи у нас, постигнали златно ниво на Международната награда на херцога на Единбург. Получи своята почетна значка и сертификат лично от президентът Румен Радев, патрон на програма, и Н. Пр. Ема Хопкинс, посланик на Великобритания.

Наградата ме научи на много неща – постоянство, целеустременост, старание, емпатия, но най-точно бих казала, че участието в нея ме направи човека, който съм сега. Включването в този проект разкри пред мен един съвсем различен свят, който нямаше да открия по друг начин.

Първото, което ме впечатли, беше свободата, която ми беше предоставена. От мен се изискваше само да избера 3 цели, които вярвам, че ще изпълня в рамките на 3 или 6 месеца. Тук видях за първи път възможност да се присъединя в курса по приложни изкуства. Интересът ми към тях се беше зародил много по-рано, но чак тогава успях да намеря причина и мотивация да се занимавам с това. Въпреки че това не е  мое умение от повече от година, все още се включвам при всяка възможност, като всичките ми изделия отиват за благотворителни базари. Очаквам и в бъдеще да продължа развитието си в сферата на изкуството.     

Участието в много нови извънкласни дейности ми помогна да развия социалните и ораторските си умения. Само записвайки се в Наградата си създадох много нови запознанства, а в последствие те прераснаха и в трайни приятелства. Срещнах се с хора с разнообразни интереси – близки до моите и такива, за които не бях и чувала. Новопоявилият ми се порив да се срещна с още много интересни млади хора ме подтикна да стана и един от “посланиците” на Наградата, винаги в търсене на нови изпълнени с вълнение и мотивация членове.

Доброволчеството разкри пред мен важността и удовлетворението от оказването на помощ на другите. На всичките нива се занимавах с деца между 1ви и 4ти клас, с цел да улесня колкото мога работата на учителите. През тези 4 години менторката ми ми възлагаше все по и по-сериозни задачи и постепенно от дежурна през междучасията стигнах до помощник и заместник-учител. Сега, когато погледна назад, осъзнавам, че преди не бих си и помислила да имам смелостта да изляза и преподавам сама пред цял клас (особено като си спомня историите на другите учители за ситуациите, които са наставали).

Най-невероятното предизвикателство от всички, обаче, беше първото ми приключенско пътуване. Нищо не обединява един екип повече от общата цел да избегнат “нападение” от коне или огромни кучета, да изпълзят със сетни сили от дълбоко дере или да открият вода поне в радиус 1 км от лагера. На фона на тези предизвикателства се завързват и най-здравите приятелства. Трудно се забравят хората, помогнали ти да сготвиш ядлива храна, извадили те от плаващи пясъци или оказали ти първа помощ. Разбира се, приключението не ни сближава просто защото е поредица от “мъчителни” изживявания, а заради позитивното отношение, което групите запазват до края. Многото шеги, комичните постъпки и глупавите решения се пазят вечно като мил спомен. И въпреки че маршрутите вече не са чак толкова екстремни, пътуването пак остава завинаги в съзнанието ни едновременно като най-страшния кошмар и най-забавното приключение.

Ако искате и вие да ВДЪХНОВЯВАТЕ станете част от семейството на Наградата, като попълните следната регистрационна форма най-късно до 20.05.2019г. 
Всяко училище и организация от цялата страна може да кандидатства и да получи лиценз към Международната награда на херцога на Единбург – България в пролетната кампания – “Бъди вдъхновяващо училище!”.
Кандидатствай тук: https://intaward-bg.org/apply/

#ВдъхновенЛиСи?